Министерството на културата учредило национална награда за поезия на името на Никола Вапцаров. И това веднага предизвика дискусия около личността и поезията на Вапцаров. Поет ли е или терорист? Или и двете. Кое надделява в днешната ни оценка за Вапцаров? Талант ли е да напишеш лозунга: „Терора долу! Съюз със СССР!”? И дали краткото, но брилянтно „Понякога ще идвам във съня ти…” отрежда на автора му почетно място в пантеона на българската поезия…
Вижда ми се празно хабене на думи. Спорът тук не е за поета-комунист Вапцаров, а за поредната награда.
Не станаха ли твърде много литературните награди у нас – национални и регионални? Всеки град – голям и малък, всяка община раздава литературна награда – някои и по няколко. В Първомай дават две награди на рода Караславови – една на името на соцкласика Георги, друга – на името на племенника му Слав Хр. Караславов. Има награди на името на писатели, които изобщо не сте чували – например награда „Петя Караколева” или „Гео Крънзов”. … Призове има на имената на Николай Хрелков (Бяла Слатина), Никола Ракитин (Плевен), Александър Вутимски (Своге), да не изреждам повече автори – за много от днешната публика те са неизвестни…
Няма такава статистика, но ако се направи, ще излезе, че сме страна с най-много писатели на глава от населението. У нас има пет-шест писателски съюза. В тях членуват повече от 2000 души. А книгите излизат в тираж най-много 500. Тоест, на един читател се падат по четирима писатели.
Като не могат да разчитат на читатели, на писателите им остава да се надяват на награди. Запазил съм си един брой на „Словото днес”, вестникът на Съюза на българските писатели – брой 35 от 17 ноември 2016. Там е отпечатан доклад на съюзния председател Боян Ангелов (тогава кадър на „Позитано”, а днес може да е с по-прогресивна ориентация). В доклада му е казано, че членове на СБП трябва да овладеят журитата и да определят носителите на литературните награди. Разбирай: да не допуснем „чужди тела” сред наградените, призовете (и сумите) – само за наши хора. Това е представено като „социална политика” за членската маса.
С годините казаното от председателя в доклада се изпълнява на дело: ръководството на СБП е изключително активно при определяне на литературните награди – предварително се подсигурява със свои представители в журитата. Така СБП обира литературния „каймак” – членовете му са сред най-награждаваните.
А знаете ли кой е най-награждаваният български писател у нас? Според сайта „ Площад Славейков” това е точно председателят на СБП Боян Ангелов. Носител е на 25 приза – национални, регионални, общински и общоселски. Георги Господинов, който получи престижни литературни награди по света, у нас се нарежда след него.
Схемата е проста: СБП, председателстван от Боян Ангелов, учредява съвместно с някоя община някаква литературна награда, в журито задължително участва представител на СБП и с приза пръв се окичва Боян Ангелов.
Ако букмейкърите, които предвиждат залагания на футбол и на коне, проявят интерес към новоучредената награда „Никола Вапцаров”, те ще дадат най-висок коефицент на поета Боян Ангелов за пръв носител на Вапцаровата награда.
Иначе никой не може да се сети и за един стих от поета Ангелов…
Михал Мишковед
