Граучо Маркс казваше, че телевизията е могъща образователна сила. Щом пуснел телевизора, веднага го спирал и си отварял една книга.
Но ако сте гледали БНТ в събота сутрин, докато пиете кафе, може и да сте научили нещо интересно.
Ето аз какво научих: що е днешната журналистика.
В предаването на Георги Любенов гостуваше независимият журналист Явор Дачков, който с другите гости в студиото коментираше събитията от седмицата. Сякаш между другото, Дачков се изпусна (или се похвали),че е чел окончателния доклад на прокуратурата по „случая Петрохан”.
Как го е чел, като докладът не е публикуван? Прокуратурата го огласи два дни по-късно.
„Аз съм журналист, обясни Дачков, имам си източници”.
Какво излиза?
Че „къртица” от прокуратурата „снася” предварителна информация на „независимия” Дачков?
Може би срещу заплащане? И кой на кого плаща: Дачков на прокуратурата или обратното?
Или журналист и прокурори си сътрудничат по „идейни” причини? Съмишленици са в борбата срещу „петроханците“-жълтопаветници.
За „независима” журналистика ли става дума или за пощенска кутия, на която пише: „Явор Дачков, интриги до поискване”?
Чудно ли е тогава, че въпросната „кутия” е член на инициативния комитет на кандидатката Йотова? А пък жена му е назначена за съветник на Йотова по външно – политическите въпроси.
Такива неща научаваме, докато не научаваме нищо от телевизията.
Бай Михал
