НОВА ОДИСЕЯ
(По действителен случай)
Не му вярвайте на Омир, кавито ги разправя. Попаднах на писмото на Пенелопа от Итака до братовчедка є – хубавата Елена от Спарта. Показвам ви го цялото, за да се знае чистата истина:
Мила Елена,
Как си? Как е мъжът ти Менелай, още ли мрънка и се съмнява дали Парис от Троя те отвлекъл насила, или ти си отишла с него доброволно? Помниш ли, когато моят мъж Одисей хукна с приятели към Троя да те спасява и да те връща на законния ти съпруг? Замина и не се върна цели 20 години.
Миналата седмица Одисей, когото мислех от години за умрял, взе, та се прибра вкъщи. Гледам – на прага застанал стар, дрипав просяк. Точно да му затворя вратата под носа, а той ми вика – „Пенелопо, драга ми Пено, аз съм Одисей, мъжа ти, върнах се най-накрая в къщи. Не ме ли познаваш, аз съм милият ти Оди?“ Щях да падна от изненада. Прибрах го вътре, за да уточним нещата на спокойствие. Изкъпах го, нахраних го и той малко дойде на себе си. Попитах го – не можа ли да се върнеш по-рано, аз 20 години се чудя жив ли си, умрял ли си?
Ето дословно какво ми отговори Одисей:
„Нямаше начин, мила, да се върна по-рано; много исках, но след войната в Троя все нещо ми се случваше – я битки с чудовища, я лоши пътни условия, пеещи сирени, съблазнителни вещици, нимфи и разни други природни бедствия. Всички искаха или да ме утрепят, или да се оженят за мене, или и двете заедно. Едва се отървах!
След войната в Троя, на път за вкъщи, моят кораб мина покрай опасни скали. Аз вместо да внимавам в кормуването, съм се заплеснал по едни хубави пеещи сирени. Добре, че мойте приятели от кораба ми натъпкаха восък в ушите да не ги чувам, че за малко щяхме да се разбием в скалите!
Таман се отървах от сирените и не щеш ли, на следващия остров чувам някаква жена да пее (вече си бях извадил восъка от ушите!). Беше певицата Калипсо – много красиво младо същество. Калипсо ме покани да почина малко в къщата є. Измами ме, въобще не ме остави да почивам. С голямо нежелание отвърнах на прелъстителните є маневри – нямаше как да є откажа, такава млада и хубава жена, пък и пее като славей. И така от песен на песен мина една година, на нищо ме направи Калипсо, умора нямаше! Нимфа била по рождение, това є било в природата, и мене щяла да подмлади, ако се оженя за нея. Аз се отбранявах, колкото можах – недей така, мойто момиче, викам є, аз съм много женен човек и съм вече на възраст, не издържам повече, искам да се прибера на спокойствие при жена си. Всеки ден седях на брега и плачех; почна да ме боли и лумбагото от тези нощни упражнения! Оплаквах се една година; най накрая Калипсо реши, че повече не ставам за нищо и ме пусна да си ходя вкъщи.
Потеглих с моите хора към Итака. Пътувахме доста време, когато видяхме пред нас хубав остров. Замириса ни на пържоли. Посрешна ни Цирцея, собственицата на острова. Каза ни, че гледала прасета и ще ни пригови специалитета на къщата – „Свинско удоволствие на скара“, придружено от коктейл по нейна тайна рецепта. Откъде да знаем, че тя е магьосница в кухнята и готви като богиня? Много вкусно беше. Налапаха се мойте хора, напиха се като шопари и захъркаха в свинарника между прасетата. Аз единствен останах трезвен, знаеш, че нося много на пиене и не ми действа. Цирцея като разбра, че не може да ме омае с пиене, ме покани в леглото си да ме омагьосва по друг начин. Обеща да даде отрезвително на приятелите ми сутринта, да се очовечат. Аз нали съм любезен и възпитан човек, не можах да откажа на домакинята, пък исках и да помогна на приятелите, та реших да се жертвам за една нощ, та така я откарахме 7 години в усилено ядене, пиене и безкрайни телесни наслади. Доста трудно ми беше, но геройски издържах изпитанията и на тази вещица, и ето ме пак при тебе – като нов.
Пено, недей сега да почваш да ми тровиш живота с твойте безкрайни съмнения. Не съм ти изневерявал нито с Цирцея, нито с Калипсо или с останалите стотина-двеста нимфи, магьосници и богини. Аз съм невинен, те ме прелъстяваха многократно и неусетно, без да имам пръст в тази работа. Аз през цялото време, докато бях с тях, все за тебе съм си мислил и затова не го брой за изневяра.
Чух от хората, че ти също си била вярна и непокътната тези 20 години. Всички ти викали вярната Пенелопа. Отбивала си множеството си обожатели с какви ли не извинения и единствената ти радост била да храниш любимите си гъски в двора. Сега вече аз съм си вкъщи и ще ги опердаша като едно нищо тези обожатели – нахалници такива, да налитат на жена ми, не ги е срам!“
Мила ми Елена, пиши ми какво мислиш по въпроса. Ти си жена с богато минало и ги разбираш тези семейни работи. Днеска реших и си купих безсрочен билет за круиз из гръцките острови. Много интересно пътешствие се очертава. Не знам кога ще се върна в Итака, зависи какво ще ми се случи по пътя. Оставям Одисей вкъщи да се грижи за гъските ми, докато ме няма.
Целувки, Пенелопа
Анджелина Соренсен-Геди
