Като ни налегна сушата това лято и нивото на Дунав падна драстично, а речното корито се оголи неприлично, Ганьо Новобалкански се разтича, регистрира туристическа агенция „Засушения син Дунав“, отвори сайт като витрина на бижутерски магазин и качи в него археология за чудо и приказ: не снимки на почернели останки от крепостни стени, изгнили корабни мачти и ръждясали шлемове, омазани в кал, а илюстрации на лъскави доспехи, бели каменни блокове, увенчани с градежи от изящна римска тухла, и корабчета с надути от вятъра платна като в приказките.
– Да не се казвам Ганьо – подхвърли той, – ако не разходя туристи по речното корито.
После взе лист хартия и нахвърли черновата на нов туристически маршрут. Първа забележителност: снарядите от Втората световна война, изплували в плитчините срещу Бабини Видини Кули; втората: останките от моста на Константин Велики при село Гиген; третата: понтоните и баржите при Лом от споменатата вече Втора световна; после: римските брегови укрепления между Никопол и Свищов; петата забележителност: противотанковите мини при Русе от двукратно споменатата вече Втора световна; след това: челюстта на мамута, фосилите на стридите и костите на бизона при село Ряхово; седмата забележителност: корабчетата от споменатата вече трикратно Втора световна при Тутракан; осмата: кремъчните остриета близо до Силистра. Накрая с цел сензация, бай Ганьо изфантазира едно тракийско златно съкровище, заровено край Козлодуй преди Христа и преди реката да премести коритото си, плюс пет стрели от колчана на кан Аспарух, пръснати небрежно върху изсъхналите от слънцето водорасли при Мартен.
– Не искам да прекалявам – каза той, – но ще добавя към находките три неща от нашето време, един вид завещание към бъдещите поколения.
И хвърли в реката кофичка кисело мляко „Бай Ганьо-био“, ключодържател с лъвче и флашка с mp3 на Дара Бангаранга – да се докоснат бъдещите поколения до кулинарното, патриотичното и културното наследство на нацията ни.
Следващите дни успя да събере туристическа група: един германец, двама шведи, три полякини и двайсет китайци, но тъкмо ги свали на речния бряг при Бабини Видини Кули да видят снарядите, дойде приливна вълна, нивото на Дунав почна да се вдигна и речният туристически сезон приключи.
– Язък! – вкисна се бай Ганьо, но бързо му мина. – Ама нищо, догодина засушаването може да е по-голямо, Дунавът да се свие до размера на напоителен канал и цялата речна археология да е на мое разположение. Потокът от туристи няма да пресъхне – китайците ни заобичаха, министър-председателят откликна на любовта им и от тая нежност в момента се ражда китайски завод у нас. Супер! Аз съм „за“ да се любим с тях – тая година двайсет китайци, догодина двеста ще вкарам в речното корито.
Веско КОЕВ
