Napoleon е, както всички знаем, Наполеон. Сред бляскавите победи на военния му гений най-ярко блести кампанията му за превземането на Москва, шедьовър на тактическото и стратегическото военно разузнаване.
На 24 юни 1812 г. Наполеоновата Велика армия нахлува в Русия и с мълниеносен марш завзема Москва на 14 септември същата година. Походът е толкова бърз, че 50 000-те войници от авангарда избързват чак до Шанхай и после отказват да се върнат, примамени от бизнес възможностите там. Докато Наполеон чака руския цар Александър I да капитулира и да проси мир, той се качва на най-високата кула на Кремъл и гордо оглежда новите си владения с далекогледа си. Каква е изненадата му, когато в полезрението му попада табелата „Москва, щата Канзас“.
Наполеон тутакси заповядва Великата армия да се устреми на запад. Само три дни по-късно армията превзема следващата Москва, където френският император очаква руския император да го очаква, за да проси мир. Маневрата е така светкавична, че обозите му приемат монголско гражданство и остават в Улан Батор. Когато Наполеон оглежда новите си владения, той съзира табелата „Москва, щата Айдахо“.
С присъщата си енергия и прозорливост Наполеон начаса се отправя на югоизток към Москва, където император Александър I го чака с хляб и сол, за да проси мир.
Така великият завоевател попада в Москва, Шотландия, и в бързината загубва 1 000 топове, отвлечени от сомалийски пирати в Южно китайско море.
Великата армия светкавично щурмува в северозападна посока и завладява Москва, където цар Александър I коленопреклонно чака, за да сключи мир. Сега обаче Наполеон се озовава в Москва, провинция Онтарио, Канада. Междувременно, прекосявайки Хималаите, всичките му коне са откраднати от шерпи и алпинисти.
Понеже зимата наближава, а с нея и коледните празници с дядо Коледа и подаръците, Наполеон бърза да привърши завоеванията си за 1812 г. На 5 декември той атакува на североюг и след ожесточени и кръвопролитни боеве, в кои-о загубва цялата си Велика армия, завладява Москва, селце в Полша с население от 13 души, един от които трябва да е цар Александър I, който чака да сключи мир.
Разочарован от Снежанка, която не му донася подарък, на 28 декември Наполеон насочва удара си към Москва в Белгия. По пътя той се отбива в селцето Ватерло и там, в кръчмата, един подпийнал селянин го черпи едно питие, после още едно и още едно. Накрая двамата заплакват, целуват се в устата и пелтечат:
„А бе, наборе, струва ли си за две джанки, дето ти ми ги открадна през оградата и после аз ти откраднах през оградата, да си правим мръсно, бе… А бе, дай да сключим мир, бе…“
Никита НАНКОВ
