Предизборната суматоха е накрая. В продължение на месец се нагледахме на всякакви екземпляри, устремили се към „Дондуков” 2. Някои, с пълна каша в собствените глави, бяха регистрирани като кандидати за държавни глави. За да управляваш автомобил, ти искат психотест, а да управляваш държавата – не. Ако такъв тест бе задължителен, то половината от тия 26 кандидат-президентски двойки нямаше да го издържат.
Но човек почва да се пита: случайно ли толкова много двойки бяха допуснати в президентската надпревара? Случайно ли им се осигури толкова медийно присъствие в националния ефир?
„Няма нищо случайно, казваше сатирикът Станислав Стратиев, случайно само се женят.”
Сякаш някой имаше полза в часове телевизионно време да се явяват причудливи кандидати за слава, които да ръсят лъжи в ефир. Участието им изглеждаше като някакъв предварителен заговор – заговор на лъжците.
Повечето от тия лъжци, които никой водещ не опровергаваше в преките предавания, повтаряха опорките на руската пропаганда – че членството в ЕС и НАТО не ни носи сигурност и просперитет, че България трябва да е неутрална и да не праща войници на фронта в Украйна. Че някой иска ли да праща? Даже има решение на Народното събрание за военно неучастие на страната ни. Но не – страховете сред хората трябва да се подклаждат, да ескалират антиевропейските настроения.
И да се повтаря до безкрай другата лъжа: че не Русия е започнала войната, а Украйна. Очевиден абсурд по оруеловски – нали цял свят видя как Русия нападна суверенните граници на съседа си преди пет години… Не било така. Самата Украйна си била виновна. Не Русия, а „колективният Запад” (също руска опорка) запалил войната. Същият този Запад не иска да я прекрати, Путин е миролюбец, а натовците са военнолюбци… Войната на Кремъл е мир! – пак по Дж. Оруел.
Наслушахме се на такива „путинизми” в телевизионните участия на кандидат-президентите.
„Путинизми”, за които българският данъкоплатец даде от джоба си по 20 хиляди евро на кандидатска двойка. А обществените медии без пари им предоставиха ефира си за пропаганда.
Ясно е, че по-голямата част от явилите се мераклии за държавния пост няма да получат и десети от единия процент. Даже един от кандидатите, с име Ленин, откровено призна, че самият той не бил сигурен, че ще гласува за себе си…Но беше сигурен във величието на Русия.
На другия ден след вота никой избирател няма да помни какви недоразумения му се явяваха на екрана.
Обаче ще останат лъжите им – като мъгла в главите на много българи. За да се размъти границата между добро и зло, справедливо и несправедливо, морално и неморално.
Това е целта на този Заговор на лъжците – да се увеличат глупците. Ще се увеличат и омерзените, които няма да идат до урните, убедени, че „всички са маскари!”
Ама не всички са маскари!
Има за кого да се гласува и трябва да се гласува!
Читателите на „Стършел” са наясно – на тях Заговорът на лъжците не може да им повлияе…
М. Вешим
