В телевизията се получи обаждане от някой си Ангел Пасков за паднал дрон в кюстендилското село Мечковци. Дежурният поиска допълнителна информация дали това е станало в нашите териториални води или в изключителната ни икономическа зона, за да се реагира адекватно.
– Алоу, какви ги дрънкаш, бе! – Възмути се сигнализиралият за произшествието. – Не ме ли чу, че се обаждам от Кюстендилско?
– Защото напоследък все там удрят. – Сконфузи се дежурният. – А и във връзка със ситуацията. Нали не се съмнявате, че ще постъпим много подло спрямо Радев и убежденията му като го притискаме да направи постъпки пред ЕС и НАТО за защитата ни от руски дронове? Но не се безпокойте. Ще ви изпратим наш екип.
– Не Ви ли беше страх? – С нескрито възхищение попита пристигналата репортерка. – Ами, ако беше експлодирал?
– Момиче, – благо отвърна запитаният – аз съм българин. Бъл-га-рин. „Син съм на юнашко племе”, ако трябва да припомням Вазов. Това безстрашие съм наследил от дедите си, чийто поминък е бил да ловят диви животни – зайци и други.
Операторът, който междувременно бе спрял да снима и се взираше с голямо съмнение в предмета, каза, че това хич не му приличало на дрон. Просто две дъски на кръст от някой сандък и малка перка от настолен вентилатор.
– Виждал си ти дрон! – Засегна се Ангел. – Това не ти е твоето дрън-дрън, а дрон. Погледни го по-добре, момче, преди да се изказваш неподготвен. Даже си има надпис – ДРОН. Е, какво ще кажеш сега? Сигурно, че е малко накриво написан и с блажна боя. Ами това е доказателство, че или е разузнавателен, или е от типа „примамка” – за заблуждение на противника и откриване на слабите му места.
Край на този заядлив диалог сложиха влезлите двайсетина едри мъжаги, които направиха кордон, за да минат членовете на Консултативния съвет за национална сигурност, свикан от президента точно тук, с което трябваше да се подчертае адекватната реакция на това събитие. Ескортираха ги до курника, за да са на по-безопасно място, а и да се освободи достатъчно терен за дошлите военни и сапьори-обезвредители. Работеше се бързо и професионално. Само след час изявление даде прессекретарят на Министерския съвет.
– Детайлното обсъждане на всички възможности доведе до единодушния извод, че на този етап няма данни да е целенасочена атака срещу Република България. Възможно е да е заблудил се авиационен разрушител с нарочно примитивна изработка, за да се различава от намерените край Кардам, Приморско, а и на толкова много други места вече, за да затрудни категоричното доказване на произхода му. Може да е всякакъв. Затова се свързахме с посланиците у нас на Украйна и Македония и те отрекоха страните им да имат нещо общо с този акт. А посланичката на Русия сама ни се обади и каза, че родината є не би ни атакувала, защото ни счита за братска вражеска страна.
На Ангел дадоха един фургон като онези, в които спят сезонните работници, и го закараха извън селото, за да не пречи на разследванията. Все пак беше външно лице и трябваше да се предотврати евентуално изтичане на поверителна информация.
Там усамотението и тишината явно стимулираха мисловната му дейност, защото той започна да се укорява, че е търсил популярност като е използвал станалата вече банална тема за дроновете. Но вече съзрява и се оформя една обещаваща идея – да алармира обществеността, че е намерил части от аварирала вражеска ядрена миниподводница доплувала до нас по селската бара. И вече е готов с намереното доказателство – едно парче тенекия, на което малко накриво с блажна боя е написано „АТУМНА”.
Какво ли не правят някои, за да станат известни и да се говори за тях. И търсят различни, но най-често безполезни начини. А е толкова просто! Трябва да станеш политик. Някакъв. Дори и маргинален. Дори и да ти се смеят хората. Пак ще те канят и цитират по всички медии.
Малко ли Пасковци познавате?
Иван Сариев
