Как се менят времената – преди време се смеехме на човека, който чистосърдечно си призна, че бил искал да гласува, но за съжаление нямал желание.
Тази есен популярен стана старецът, който след дълга борба с машината притеснено рече, че все пак е гласувал (официално се казва „упражнил правото си на глас“, неофициално – „натиснал нещо там“), но не разбрал за кого.
Не е само той – доста народ не разбра. Партиите, кой знае защо се изпокриха по храстите и трънките, сякаш бяха яли нещо развалено и кандидатите трябваше сами да си събират инициативни комитети, та да ги кандидатират.
Много комитет, много инициативност се оказа, че има у нас! Кандидатури предложиха двайсет и три инициативни комитета!
И само четири партии.
Разбира се, тук можем да си зададем въпроса защо плащаме на партиите държавна субсидия, след като те си я спестяват, за да не трошат пари по избори. А може би се притесняват, че ако издигнат свой кандидат, по резултата хората ще видят дали партията им има привърженици за повече от един файтон?
ГЕРБ се сви зад старото сако на лидера си, ДПС реши да се обиди заради арестуваните си кметове, ПП-тата и ДБ-тата скромно си затраяха, разчитайки, че никой няма да ги свърже сериозно с комитета на Гюров в случай на загуба, а партията на Радев сякаш нарочно игра срещу бившата му вицепрезидентка. Цял месец недомлъвки, след това – показните арести на кметове, разярили партията им, после – провали опитите за изслушване в Народното събрание на президентката заради скандала с наркотрафиканта. Нямаше да стане нищо страшно, опозицията щеше да я напада, тя – да се оправдава с лекарите и за една сутрин всичко щеше да мине и замине и иначе високо вдигнатата топка с нелепото наркопомилване щеше да излезе в аут. Най-накрая с половин уста обявиха, че ще є подкрепят кандидатурата, но тая новина бе заглушена от тръшнатата от НСО на земята нахална репортерка, а в събота, след разстрела на Слави Бинев, премиерът ни обеща още подобни стрелби, досущ като през деветдесетте… Щели да бъдат резултат от решителната му политика.
Е, след всичко това, само двайсетина процента от нас се разходиха до кварталното училище миналата неделя. Получи се абсурдна ситуация – хората уж искаха да гласуват, но всъщност повечето нямаха желание, а тези, които гласуваха, не бяха много сигурни за кого точно са натиснали квадратчето.
Преди поредния ден за размисъл – нека опитаме не само да поразсъждаваме, но и да посмятаме. Лесно е – при гласували само една пета от всички избиратели, 35-те процента на Йотова всъщност са седем на сто от хората, имащи право на глас. Тридесетината на Гюров – малко повече от шест. Дванадесетте на Костадинов – няма и три.
Ако и тази неделя всички си останем вкъщи, няма да пропадне светът, нито да се разпадне държавата – в края на краищата все някой от двамата класирали се ще бъде избран.
Но дали и той, и партиите, които направиха всичко възможно да ни откажат от изборите, ще имат очи да твърдят, че това е президентът на всички българи?
Румен Белчев
