Още когато се разбра, че опозицията отдясно няма да се обедини около един кандидат за президент, предрекох, че пак ще настъпим мотиката.
Така и стана. Но не злорадствам „писах аз, ама кой да чете…”
Тъпо ми е.
Сигурен съм, че и на други хора с демократични възгледи им е тъпо след изборния резултат.
Но можеше да се очаква.
В деня на балотажа няколко читатели на „Стършел” ме заговориха пред избирателната секция. Един каза направо: „Че как ония, които през 2021 осигуриха втория мандат на Радев, заявявайки „С вас сме, г-н президент!”, сега искат да мобилизират дясната общност? Как да им повярваме…”
Ето до това разединение доведоха аматьорските упражнения по политика, както и лидерските мании на някои партийни водачи. Глупавите им ходове за сглобки и разглобки, за поправки в конституцията, за арести и протести доведоха дотам, че сега всичката власт в държавата е в прокремълски ръце. Ще ни управляват политици с наведен пред Русия гръбнак, докато тя ни има за враг. Атаки на кораби в морето ни, палежи на антени и саботажи във военните заводи, пък нашата новоизбрана президентка не смее да посочи извършителите от изток, а ни говори по „архитектурни“ въпроси – че Русия трябва да е част от архитектурата на Европа, където сме и ние.
Ами той и Путин това иска – да върне онази „архитектура” на постсъветското пространство от 1997.
Което означава,че „архитектурно“ България ще остане извън НАТО и ЕС. Нещо като Беларус и Молдова.
Не е ли това целта на кремълския сценарий, задвижен още с катапултирането на летеца Румен Радев в политиката?
„Прогресивните” политици, които вече имат цялото управление на държавата, не говорят сега за излизане от Европа, но ще ни го показват постепенно с действията си – репчене на ЕС и раболепчене пред Москва.
На това нормалните, проевропейски българи как ще се противопоставят? Те сигурно са повече от „прогресистите” на Радев и Йотова, но могат ли да се обединят?
Веднага след изборните резултати се чуха идеи за обединение на дясното около Андрей Гюров, неуспелия кандидат за президент.
Но това означава лидерите на разните ПП-та и ДБ-та да не му пречат с лидерството си.
Да не си пречи и самият Гюров – с нерешителност и неподготвеност, както си попречи в президентската надпревара. Това пролича най-вече в дебата му с опонентката Йотова.
И ако ще продължава с политическата си кариера, да се освободи от земляка си Кандев. Демократичните българи не понасят полицейско присъствие.
М. Вешим
