На президентските избори ни плашеха със „сглобка”, а получихме „стиковка”. Двете партии – на „прогресисти” и възрожденци”, идейно приближени до Кремъл, обединиха усилия, за да изберат Илияна Йотова за президент.
Така се получи „стиковката”, казано на руски език, близък и на двете партии.
Но едва ли рамото, което „възрожденците” дадоха на втория тур, е било само идейно и безкористно. В подкрепата им е имало и други условия. Пролича си още на другия ден след изборите – бе внесен и приет на първо четене Закон за опазване на българския език. Тоя закон, писан от „възрожденски езиковеди”, се търкаля от години из парламента и все не влиза за разглеждане. Защото самите депутати от различни народни събрания разбираха колко несъстоятелен и безсмислен е.
Но сега, когато „прогресистите” имат мнозинство, с гласовете на възрожденците и на няколко разбрали-недоразбрали депутати от други партии, законът бе приет на първо четене.
И цял народ му се смее.
В социалните мрежи е пълно с подигравки на „шльокавица”, онзи начин на писане на български думи с латински букви, който начин сега се регламентира със закона при надписите на обществени и административни сгради. Например, на Народното събрание, освен българския надпис, ще има и уточнение „Narodno sabranie”. Защо? За кого ще са българските думи, написани на латиница? За чужденците? Че те трябва да знаят езика ни, за да разберат какво е това „narodno sabranie”. Защото може да го сбъркат с цигарите „Sobranie“. Но ако знаят езика ни, ще могат да прочетат и буквите ни, защо тогава да им го пишем и на латиница?
Ей такива въпроси изникват от новия езиков закон. Който не е писан от езиковеди и литератори, не е консултиран с хора на езика – писатели, журналисти и университетски преподаватели, а е правен от „възрожденски” езикови самодейци.
И тая нехудожествена самодейност и самонадеяност ражда глупост, която ще боде очите на нормалния българин. А колкото до чужденците, вместо да ги ориентира, повече ще ги обърква.
Иначе нормалният българин не може да разбере защо езикът му трябва да бъде опазван със закон? Кой и с какво го застрашава? Кой е тръгнал да посяга и да обезличава езика ни? Къде са враговете?
Има такива врагове – но те не са външни, а вътрешни. Като в поемата на Валери Петров „Репортаж за Трите Хаш”… Трите Хаш в случая с приетия езиков закон не са латинските букви ННН, а са нашенски и означават Някой Некадърник Наш.
Този ННН седи в Народното събрание и гласува закон за българския език, макар самият той да говори с беден речник, често на диалект, да използва русизми като „имам касателство” или по английски да „стартира” и да „финализира”, вместо да „започва” и да „свършва”. . . Депутатът ННН по-добре да се заслуша в собственото си „мекане”, когато говори от трибуната на парламента, пък тогава да прави „езикови” правила за другите.
Не Народното събрание ще пази българския език, езикът ни трябва да бъде пазен от Народното събрание.
Каквото и да напишем вече, както и да се изказват езиковеди, писатели и университетски преподаватели, законът ще бъде приет и на второ четене. „Прогресивното” и „възрожденско” мнозинството ще наложи волята си.
След „езиковото недоносче”, същото това мнозинство ни готви и друга изненада – Закон за чуждестранните агенти. Пак изготвен от „възрожденските” законотворци, но копиран от Русия, където същият закон лепи етикети и преследва противниците на режима.
По руска рецепта, след него ще ни „сготвят” и закон за неправителствените организации. Като не могат да ги контролират и да им заповядват, по-лесно е да ги забранят.
И в България да останат само правителствени организации под командеренето на Иво Христов.
Ето така се готви да управлява „твърдата прогресивна ръка” на тандема Радев-Копринков, с подкрепата на „възрожденеца” Костадинов.
Нова „сглобка”, наречена „стиковка” – на онзи език, така близък, така разбираем и за двете партии…
Михал Мишковед
