През 1950 г. националният класик, карикатурист и мислител Илия Бешков записва в своя дневник, наречен „Черната тетрадка”, (издаден през 2015г. от изд. Изток-Запад) следния текст:
„Ради Христа” – казва вярващият русин, прекръства се, убива с нож заспалия си приятел, взема му часовника и заминава. Продава часовника, напива се и плаче неудържимо за приятеля си, за да се похвали с него, със сълзите си, с „голямата” си съвест, да се похвали, и то пред целия свят, със своята мерзост, с безкрайната си богата „душевна” амплитуда. Това е огромното туловище на руския ихтиозавър с мъничка глава – ехидна и зла.
„За Сталин!” – казва сегашният русин, взима ти венчалния пръстен и часовника и заминава без изражение, без срам, без злина дори.(…) Горкият русин, той няма друго съзнание, освен на обиран и обирач. Между тези две фази стои неизбежното напиване – бързо, стихийно, „до чертого”. Тогава той заплашва, хвали се и безутешно плаче”.
Преди десетина години, когато прочетох този текст, се запитах дали художникът Бешков в „Черната тетрадка” не е прекалил с черните краски, рисувайки портрета на руснака?
Но наскоро прочетох изказване на философа Александър Дугин, представян за идеолог на путинизма.
Ето как Дугин обяснява на украинците защо руските ракети и бомби разрушават болници и училища, театри и библиотеки, мостове и жилищни блокове. Защо от пет години методично и жестоко убиват деца, майки и старци…
„Ние ви убиваме, защото ви обичаме. Когато ви убиваме, ние го правим, стреляйки в сърцето, в лицето, в главата на нашите собствени братя и сестри. Това е много трудно, но ние го правим заради някаква много важна цел.”
Дугин не се срамува, а казва това с гордост. За да се похвали пред целия свят „със своята мерзост, с безкрайната си богата „душевна” амплитуда” – точно, както го е скицирал Илия Бешков през 1950 г.
Не, Бешков не е преувеличил черните краски в „Черната тетрадка”. Напротив, класикът е искал да предупреди следващите поколения българи, като им отвори очите за „руския мир” и „братската любов”.
Та, преди да наречем ихтиозавъра „братушка”, да си прочетем класиците…
Михал Мишковед

