СРЕЩА С МАЛКИЯ ДЯВОЛ

Освен Ковид, оня – опасният, който вкарва хората в болница и в интензивни отделения, има и малък Ковид. Нещо като Малък дявол.

При мен дойде Малкият дявол – със загуба на вкус и мирис.

Знаех, че това е сигурен симптом на Ковид и можех изобщо да не си правя PCR тест. В  повечето европейски страни още от началото на пандемията тестовете са безплатни. За нас, българите, дори и да сме здравно осигурени, безплатни тестове няма. По телефона джипито каза, че не може да ми даде направление – не било регламентирано. Шест месеца от началото на пандемията никой не пожела да го регламентира. Но, защото съм съвестен гражданин и не искам да заразявам, си платих 90 лева за PCR в частна лаборатория – излезе положителен. (По телевизията журналистката Генка Шикерова, на която имам доверие, обяви, че реалната цена на тия тестове трябва да е наполовина. Тогава кой определя цените? – попита журналистката. – И защо никой не протестира?)

Докато лабораториите стават милионери, доста хора трудно отделят 90 лева за тест. Затова не се тестват, не се изолират вкъщи, ходят си сред тълпата, дори със симптоми, и разнасят заразата.

Нали съм съвестен гражданин, след положителния тест се самоизолирах вкъщи за 14 дни и почнах да се наблюдавам. Междувременно наблюдавах и телевизора – там показваха Големия дявол. Картината на пандемията се очертаваше доста страшна: свършват леглата в Ковид-отделенията, хора умират в линейките, докато ги разкарват между болниците, откриват се отделения с нови легла, но пък няма лекари. Частна болница поискала 700 лева от пациент, за да го приеме, въпреки че здравната каса плаща лечението.

Замислих се какво ще стане, ако аз, човек на рискови 60 години, вдигна висока температура и взема да се задъхвам от кашлица – кой ще дойде да ме прегледа? Джипито – няма да дойде, най-много да даде някой съвет по телефона. И рецепта за антибиотик не може да ми даде – у нас толкова години не се въведоха електронни рецепти.

Бях видял, пак на екрана, че доцент Мангъров взима 200 лева за посещение на болен вкъщи. Кой регламентира такъв хонорар – какво мисли Лекарският съюз? Ами ако пациентът няма 200 лева? Но аз имах някой спестен лев и бях готов и да го дам, защото знам старата българска поговорка,че „Болен на легло се оножда” – доста е груба, но абсолютно подходяща за случая.

Междувременно видях в някакъв вестник, че въпросният доцент Мангъров вече е пуснал собствена отвара от билки със собствения си портрет на кутията – подобрявала имунитета. Не знам за имунитета, но сигурно ще подобри финансовото състояние на доцента. Сега той осребрява медийната си известност. Така е при пандемия – докато горят сухи съчки, някой прави пачки.

„Болен на легло се…” – при други народи може да има съчувствие, при нас имаме поговорка.

Продължих да се наблюдавам – започнаха болки в гърлото. Още не бях за болница. Но ако се наложи, къде да ида, след като няма легла? И как да отида, нали съм под карантина – глобата е от 10 до 50 хиляди лева и до 5 години затвор – за това ме предупредиха от РЗИ по телефона на петия ден. На бърза помощ не мога да разчитам – за нея се чака по шест часа или цял ден. От телевизията разбрах, че за политиците легла има – лидерката на БСП направо от парламента я приели във Военна болница. В същата болница приели и най-близкият съветник на президента, както и някакви генерали от авиацията…

За политици и генерали освен осигурените легла е осигурен и дефицитният „Ремдесивир” – уж всички пациенти сме равни, а някои пак са по-равни. Така беше и навремето, когато за ЦК и Политбюро имаше специална болница – Правителствена. Днес, 31 години по-късно, партийците пак са с предимство.

В такива размисли прекарах 14-те дни на Ковида. При мен Малкият дявол се прояви само с болки в гърлото и загуба на обоняние.

Без температура, кашлица или затруднено дишане. След седмица гърлото спря да ме боли, обонянието се върна. И най-интересното: не заразих близките си, с които се бяхме изолирали в един апартамент – че къде другаде да идем?

Но не се знае при вас кой дявол ще дойде.

Затова си носете маските, спазвайте дистанция, мийте си ръцете. И не разчитайте на здравната система – система няма. Има хаотични решения, взимани не от учени и специалисти, а от Банкянски пожарникар. Само такъв Голям мъдрец може да измъдри, че зрителите, тръгнали на театър, ще се тестват с бърз с тест преди да влязат в залата. Че ако е така, опашките ще са пред театрите, а не пред лабораториите.

М. ВЕШИМ