Песничката за чичовото дете, откъдето и да я погледне човек, е политически и всякак некоректна. Същото, но доста по-политкоректно и благоприлично го е рекъл Бисмарк – че след лов и преди избори най-много се лъже.
Ако са ви досадили новините за коронавируса, за пристигналите два кашона ваксини и за успехите на родния футбол, нека отворим документа с приоритетите за управление на спечелилите предишните избори и се позабавляваме малко с него. На по-забавно четиво отдавна не бях попадал.
Започваме с ангажимента на коалицията ГЕРБ – Обединени патриоти за “Подобряване качеството на атмосферния въздух в населените места”. Набелязаните мерки дадоха своя резултат – през есента София можа да се похвали като световен рекордьор по замърсен въздух.
Неистов смях предизвиква и предвидената реформа в съдебната система – според прогласените приоритети вече трябваше да си имаме съвсем нов Наказателен кодекс. Все още си караме с половинвековния – от 1968 година. Очевидно е бил много добре написан. И все пак – не сме справедливи, реформа има – въведе се избор на главен прокурор само с един кандидат! Пишеше нещо и за тримесечните му отчети пред Народното събрание, само че това май всички сме го забравили.
Развеселява и ангажиментът за изграждане на интегрирана информационна система в здравеопазването. В края на мандата, по-скоро заради пандемията, отколкото заради ангажимента, обявиха, че личните лекари вече щели да могат да издават поне електронни направления за PCR тестовете. С уточнението, че това щяло да стане, когато има техническа възможност. В смисъл – друг път.
Разбира се, най-важен приоритет за управлението е транспортът – обеща ни се завършване на магистралния пръстен, подобряване на ЖП транспорта. Майтапът наистина е голям, макар и на наш гръб – магистрала “Хемус” е доникъде, “Струма” се затапи край Кресненското дефиле, отсечката до сръбската граница си стои на представителна временна маркировка (само на едното платно, че другото още го няма), обещанията за тунел под Шипка са забравени, скоростният път Русе – Велико Търново е на хартия, другият важен път от Видин до София го започнаха едва преди два-три месеца…
Огромни успехи постигна и ЖП транспортът – за четири години бяха закупени 2 (два) нови локомотива, което не попречи на два пъти да им се реже лентата, бяха реновирани и 4 (четири) пътнически вагона, та да има какво да показват по телевизията.
Ремонтите на железопътния път по-добре да не ги споменаваме – за тях или добро, или нищо. Значи – нищо…
Хубавото в цялата тази история е, че отново наближават избори. И че отново ще трябва да се поемат ангажименти и да се дават обещания.
Колко удобно – взема се стария документ с приоритетите и се преписва – хората и без това я се сетят какво са им обещавали преди четири години, я не!
Позабавлявахте ли се?
Ако да – когато започват да ви обещават чудеса напролет, не забравяйте да си припомните песничката за чичовото дете, дето чичо трябвало да му покаже как се мома лаже.
Вече ни показаха!
Румен БЕЛЧЕВ
