Командирован пристига в малко градче. Ориентира се няколко дни в обстановката и накрая отчаян пита собственика на хотела:
– Четири дни вече съм тук и не мога да свърша никаква работа! Прехвърлят ме от човек на човек, мотаят ме… Не мога да разбера кой все пак в този град взема решения? От кого зависи всичко?
– Кметът взема решения, разбира се – отвръща хотелиерът. – Обаче от него нищо не зависи…
Афганистански баскетболист дошъл да играе в България.
Мачове, пътувания, лагер-сборове… Домъчняло му за майка му, звъннал й по телефона.
– Ало, мамо, как си?
– И още питаш! – развикала се майката. – Миналата седмица взривиха магазина на баща ти!
– Ужас! Имаше ли пострадали?
– Не, но след два дни сестра ти едва не загина при улична престрелка!
– Леле! А иначе – нали сте добре със здравето?
– Със здравето сме добре. Но снощи подпалиха ресторанта под нас и апартаментът изгоря напълно.
– Мамо, съжалявам…
– Аз съжалявам! Защо те послушах и се преместихме от хубавия тих Кабул в тая тъпа София…