Иди на мач – извади око!

Занапред ще е добре да ходим на мач със скафандър. За очите, разбира се. Но не знаем какво да турим, ако някой реши да ни извади менискус, апендикс или, недай Боже, бъбрек… Не е етично – но покрай съчувствието към ранената полицайка ще изразим и задоволство: инцидентът свърши отлична работа. Отрезви институциите. Удари ги директно и им показа, че идва момент, при който маркирането на дейност те халосва като бумеранг по главата. Че опасването с ленти, спирането на мепесета и екскортът на агитки не може да ни затвори очите за баталиите по трибуните…

Стойчо Шишков, автор на известния документален филм „Футболни хамелеони” (снима го цели седем години с риск от разправа на ултраси и накрая спечели награди), каза с тъжна ирония: „Днес е толкова лабаво, че на стадиона мога да си внеса дори базука, не говоря за тротилова шашка или коктейл „Молотов”… Припомнихме си 1985 г. и мача на стадион „Хейзъл”, когато английски ултраси нападнаха италиански с пръти, бутилки и дори с арбалети, като тогава загинаха 40 и бяха ранени 500. „Но, добави режисьорът, англичаните си имаха желязната Тъчър, която тутакси извади – и то за цели пет години – футболната федерация от международни срещи”. Спомнихме си също какво стана нататък. Следовниците на митичния Патрик Хулиган (дребното лондонско бандитче, което роди явлението „хулиганство”) изведнъж мирясаха – за да се стигне до днес, където на „Уембли”, „Анфийлд” и „Олд трафорд” е кротко като на молитвено бдение. Мерките вече са драконовски. Глобите достигат хиляди лири, „наказателният труд” е почти концлагерен, фенклубовете са следени под лупа.

Освен това – качулките се забраняват, стадионите се опасват с камери, пребъркването е почти ренггеново, билетите се продават с номера на седалките и срещу лична карта. Дори рецидивистите биват спирани от мачове, а най-опасните ги задържат или изселват… Към БФС действа великосветската комисия „Етика и феърплей”, която кълве на дребно – наказва сбили се играчи и подкупени съдии. Експолисшефът ген. Василев, който оглавява въпросната „етика”, заяви прискръбно: „Като в Сирия сме – димки, пушек, обгазяване”.

Вярно, мирът на трибуните е работа най-вече на полицията – но да сте чули и видели поне някаква (законова или друга) инициатива на БФС в тази област? За радост, инцидентът предизвика бърз и мащабен отговор – събра на съвет МВР, кметство, спортно министерство, съд и прокуратура. Разглеждат се Законът за футболното хулиганство, промени в правила и кодекси, достъпът до стадионите, списъкът с мерки почти настига европейските… Дано не останат на книга. Защото е толкова стар проблемът, че подозираме тайни интереси той да си остане „на трупчета”. Един флиртува с агитките, друг си създава работа, трети гони поръчки за спортни и сигнални уреди, а четвърти направо преследва хаоса…

Навремето упрекваха Тачър в жестокост към футбола – мразела го. У нас е обратното – имаме си премиер, влюбен в ритнитопката, та дори „бистришки тигър”. Че не може да направи от ултрасите хуманисти, е сигурно – но поне да ги тури на каишка.

От дузпата: Наско МАНДАДЖИЕВ