Ганьо Новобалкански реши да се направи на интересен и свика бизнес среща на брега на река Янтра в Габрово. Сред поканените трябваше да бъде и Рачо Ковача.
– Господин Новобалкански – каза секретарката му, докато принтираше поканите, – Рачо Ковача е паметник.
– В това е номерът, скъпа, идва кметът, идват общинските съветници, идва бизнесът на Габрово, аз ставам и обявявам: „Уважаеми гости, за мен е чест, че нашият бизнес форум е уважен от основателя на Габрово Рачо Ковача. Моля, аплодирайте го.“ Не е ли хитро, не е ли върховно! Никой досега не се е сетил да включи сред гостите на такова събитие в Габрово неговия основател. Това ще ги развесели, ще ги разхлаби. Така се измъкват пари от най-стиснатата общинска управа в България. Първо ги разнежваш, после ги зашеметяваш: гласувайте сега пари за завода за тенджери „Стомана Делукс“ на бай Ганьо.
– Това е чудесно, господин Новобалкански, но защо е нужна специална покана?
– Защото искаме Рачо Ковача да присъства на събитието, скъпа, не е ли ясно?
– Но… – подхвана леко притеснена секретарката, която беше родом от Габрово – паметникът така или иначе ще присъства, щом събитието ще бъде пред паметника.
– Като натрапник, мила, ще присъства, защото няма да бъде поканен. А ние не искаме основателят на Габрово да се окаже в ролята на натрапник, нали?
– Кой би трябвало да му връчи поканата?
– Пощальонът, разбира се.
– Познавам пощальона, изключително разумен човек, при това на почтена възраст. Ще приеме задачата като подигравка, ще се натъжи, ще си каже: толкова години служих прилежно в пощата, така ли трябваше да приключа стажа си, подигран.
– Хайде сега, ще пазим пощальона от мрачни душевни състояния. Че той няма ли чувство за хумор, все пак Габрово е град с традиции в тоя сегмент. Стига сме го жалили, ще отиде до паметника, ще му каже: „Господине, имам удоволствието да ви връча покана за важен бизнес форум. Целият град разчита на вашето присъствие. Моля, подпишете, че сте я получили.“
– И това ли? – стресна се секретарката. – Ама, господин Новобалкански, това окончателно ще сломи нашия пощальон. Да иска подпис от паметник?! Той ще приеме това като издевателство. Още като му съобщят какво трябва да направи, ще припадне.
– Да припада, бе, това ли да го мисля сега при толкова много задачи. На мен целта ми е да създам приятна бизнес атмосфера, да размекна скръндзите, да разхлабя общинската кесия и най-после да дадат пари за мой проект. Исках да вдигна спа център, в който се прави масаж с копър и чесън – НЕ, цех за чорапи, които сменят цвета си според настроението на притежателя – НЕ, да организирам производството на автомати за таратор – НЕ. Време е тези стипци веднъж да кажат ДА, ако ще и пощальонът на носилка да го изнесат от пощата.
– Добре, господин Новобалкански, размекнете ги – упорстваше секретарката, – но без да унижавате стария заслужил човек. Всичко може да мине без връчване на покана.
– Как така без връчване, аз как ще докажа, че съм поканил официално Рачо Ковача. Нали този факт трябва да се документира, да се внесе в общината за подпис и печат, да се осребри. Пощальонът няма да отиде при Рачо Ковача с празни ръце, ще му занесе подарък.
– Ах, не, само това не, господин Новобалкански. Направите ли това, с нашия пощальон е свършено. Той е толкова чувствителен…
– Ами намерете безчувствен, бе. Щом тоя е чувствителен, докарайте безчувствен, но с чувство за хумор.
– В Габрово няма безчувствен с чувство за хумор.
– Тогава ти ще му връчиш поканата, ще играеш безчувствена с чувство за хумор.
– Отказвам!
– Отказваш да връчиш поканата на Рачо Ковача?
– Да!
– Поставяш ме в много деликатно положение, драга, да започна с уволнение, преди да съм събрал екип. В друга ситуация още сега щеше да изхвърчиш от офиса ми, но понеже не искам да стартирам бизнеса с лош пример, ще те оставя засега. Принтирай бързо поканата, аз ще му я занеса.
Секретарката кликна с трепереща ръка върху иконката на принтера, машината сработи и изплю поканата. Бай Ганьо я грабна и излетя от офиса.
Това, което се случи после, се разказва като анекдот в Габрово. Ганьо Новобалкански отишъл с лодка до паметника на Рачо Ковача в река Янтра, изправил се пред него и му връчил поканата. Рачо Ковача го измерил с поглед отвисоко и му казал:
– Изчезни оттук, идиот!
Веско Коев
