В телевизионно интервю бившият президент Росен Плевнелиев надълго и нашироко се похвали, че когато бил министър на регионалното развитие и благоустройството, взел бързи мерки и успял да разруши незаконните постройки в т.нар. „Митничарско село”, близо до язовир Кърджали. Себеизтъкването беше свързано със сегашните незаконни къщи в местността „Баба Алино” край Варна, наричано „украинското градче”. Плевнелиев припомни, че отдавна на морето си имаме и „руско градче”. Само че не можа да си спомни къде е това „руско градче”. Допусна, че е край Приморско, но не беше сигурен.
Учудващо е как политик, който е бил цял мандат на върха на държавата, не знае мястото на тази скандална руска собственост. Тя не е край Приморско, а при устието на река Камчия. Там близо 300 декара от лонгозната гора, както и плажната ивица, бяха продадени на символични цени на руската държава с помощта на българката Станка Шопова, бивша комсомолска активистка, видна деятелка на братската дружба. Хотели и вили, игрища, спортна зала и басейн се вдигат при две правителства – на Сакскобургготски и на Сергей Станишев. Руският СОК „Камчия” (санитарно-оздравителен комплекс) е открит през 2009 година с височайшето присъствие на Бойко Борисов. Оттогава до днес там български турист не може да припари. Обектът е с охрана, даже надничането през оградата е забранено. И плажът е заграден и забранен за обикновени българи, макар по конституция плажовете да са общонародна собственост.
Хубаво местенце е руският „анклав” край Камчия, хубаво е да се напомня за него всеки път, когато става дума за „украинското градче” край Варна. Разликата в двата случая е очевидна: руснаците използват наши политици на високи позиции, за да придобият официално парче от Черноморието ни и да си го застроят по техен вкус, докато украинската групировка КУБ е действала на по-ниски нива – с материални стимули към българските държавни и общински служители, използвала врътки и вратички в законите.
Но собствеността на „Баба Алино” не е на украинската държава, докато устието на Камчия си е руско – принадлежи на кметството на Москва с нотариален акт.
Собствениците на СОК-а не се разпореждат само в границите на имота, а и наоколо – те са взели „за себе си“ и паметника на подводничарите при устието на реката. Тези подводничари – български емигранти в СССР, са прехвърлени през август 1941 г у нас за подривна дейност, макар Царство България да не е било във война със СССР. По времето на соца тези подводничари, български комунисти с руско гражданство, бяха обявени за герои, от днешна гледна точка не изглежда съвсем така. Затова в първите години на промените паметникът им бе оставен без внимание. Но „руските съседи” от СОК-а го възродиха и лъснаха, даже мотористите от любимите на Путин „Нощни вълци” спираха с моторите си там на поклонение.
Та чужд анклав на морето отдавна си имаме, макар и президентът Плевнелиев да не го знае къде е.
Въпросът сега е дали там някъде около него няма пак да изплува руска подводница, както става преди 80 години.
М. Вешим
