След като беше отстранен насила от върховата си позиция в съдебната власт – шефския пост в прокуратурата, Иван Гешев поиска да остане на държавната хранилка като обикновен прокурор. Същото иска и Борислав Сарафов с една цел – да лапне 20 заплати накуп, въпреки че с (без)действията си показа, че изобщо не заслужава тази финансова облага. Да не говорим, че тя трябва да се премахне. На Гешев и прокурор не му позволиха да остане, защото го изритаха служебно от системата. Той създаде маргинална партийка, за да влезе в политиката, но на изборите през юни 2024-та получи от гласоподавателите доверие, което клонеше към нулата – жалките 0,14 процента му показаха, че изобщо не е желан от народа. Затова взе тапия за адвокат от пернишката колегия. И даде под съд… прокуратурата. И я осъди!
В исковата си молба Иван Гешев настояваше държавното обвинение да му плати 20 заплати накуп плюс лихвите. Точната сума е 251 468 лева, тъй като месечната му заплата като главен прокурор през 2023 г. е била 12 573,40 лв. На първа инстанция Софийският районен съд отхвърли иска на бившия обвинител № 1, тъй като няма право на това обезщетение: според закона, когато на магистрат е наложено дисциплинарното наказание „освобождаване от длъжност“, не му се изплаща въпросната парична компенсация. След това обаче – на 11 май, Софийският градски съд изтълкува закона по друг начин и реши, че Иван Гешев има право да получи 20 заплати накуп – заради правото му на обезщетение за прослужените години в системата. То било: „израз на благодарност за предан труд и за лоялност в продължение на повече от 10 години в съдебната власт“, се казва в решението.
И отсъди той да получи 130 000 евро.
Ама как така, питат се любопитни, от чийто джоб прокуратурата ще извади хилядарките, за да му плати. Какъв „предан труд“ и „лоялност към съдебната власт“, след като Висшият съдебен съвет го освободи предсрочно от поста му точно заради: „неизпълнение на служебните задължения и накърняване престижа на съдебната власт“? Защо ще взима пари, вместо да дава, питат се любопитните. И защо ще се бърка все в нашия джоб, а не в неговия, както и в джоба на другите виновници за безкрайните съдебни провали?
В годините, в които последователно бе: начело на спецпрокуратурата, зам.главен прокурор и обвинител № 1, Иван Гешев участваше и коментираше редица акции с арестувани, които впоследствие струваха скъпо на държавата. Семейство Баневи например осъдиха България в Страсбург за 20 000 евро заради негови изказвания, които внушават вина, преди да са осъдени. А това е нарушение на правото за справедлив процес и презумпцията за невинност. Емилия Масларова осъди прокуратурата за 100 000 лева, а президентският съветник Пламен Узунов – за 200 000 – все за незаконни обвинения. Но де да бяха само обезщетенията на Масларова и Узунов! Вместо да намаляват, гафовете на държавното обвинение се увеличават главоломно. През 2023 година прокуратурата е била осъдена да плати обезщетения за 2 милиона 845 095 лева. За 2024-а – те са на стойност 3 430 412 лева. През 2025-а скачат стряскащо на 6 702 507 милиона. А колко стотици милиони са се натрупали през изминалите три десетилетия? А дали не са повече от милиард? Държавното обвинение упорито крие от обществото тази срамна сметка, като твърди, че няма такава статистика. Разбирай – че не иска да я съобщи. Защото ако се разбере какъв е нейният размер, прокуратурата ще бъде разпъната на кръста на общественото презрение.
При сегашното законодателство некадърният, корумпиран или изпълняващ политически поръчки магистрат винаги се измъква невредим. Защото обезщетенията винаги се плащат от данъкоплатеца. Докато държавата е мащеха за обикновения човек, то по закон служителите на съдебната власт се ползват с функционален имунитет и не могат да носят отговорност за служебните си действия. На това трябва най-после да се сложи край от евентуалната съдебна реформа, с обещания за която новите управляващи дойдоха на власт. Отдавна има нужда от законодателна промяна, която да въведе и фиксира конкретна, както съдебна, така и финансова отговорност за всички онези магистрати, които вместо да прилагат закона, го нарушават. И като резултат в Страсбург постоянно съдят не тях, а България, а после се изплащат огромни суми на необосновано съдените. Както казва народът, който чупи-купи и който пие, да си плаща.
Сергей Трайков
