Под сводовете не шумят слова, седалищата са пустинно тихи…, защото тях ги няма в парламента. Зее бездуховно празна и онемяла огласяната довчера от весел глъч пленарна зала. Скучен, тъжен, зловещ парламент! Стихнаха огнените слова на народните трибуни Борисов и Пеевски. Замлъкна звучното чуруликане на парламентарния славей Тошко, няма кой да нарече гальовно нежно колегите си „мамини сладки душици“. Няма го и неустрашимият санбернар Балабанов („огромен, грамаден, великан, исполин“), за да проправи пъртина през ланския сняг и стигне до истината за трагичната „Петроханска афера“. „Такъв народ“ вече го няма!
Заглъхнаха игривите частушки на възрожденския хор „Пойна чучулига“, изпълненията на колониалния тамбурашки оркестър „Военна операция“, балалайките на ансамбъл „Правда“, утихнаха кръшните стъпки на танцовия състав „Гордий български лев“. Прав се оказа Костя, пророчески – словата му: „Дните ви са преброени“. Изчезна яко дим безрадостният мечоносец Радостин, дето всички му бяха виновни. Стопи се величието на народния представител Ивелин – потомъка на свинаря Ивайло, превърнал се по волята на Клио (музата на историята) в народен предводител. Смириха се кукувици, папагали и гълъби преметачи, прелитащи от една партия в друга.
Народният вот прогони звънката родна реч от заседателната зала. Из кулоарите на Народното събрание вече не можеш срещна дори един философ енергетик, който да ти обясни простичко разликата между Хегел и обръчите от фирми. Музеят на сглобката също го няма. Няма го даже Етиен да изпее една естрадна песен. С две думи – едно „конграчюлейшън“ няма кой да ти рече! Скучен, тъжен, зловещ парламент…
Петър Кърджилов
