Вицепремиерът в третото правителство на Бойко Борисов и лидер на отишлата в небитието партия „Национален фронт за спасение на България“- Валери Симеонов, се прочу на 21 март 2017 година, когато на границата с Турция се държа агресивно, като буташе и дърпаше възрастна изселничка, която идваше да гласува у нас. През март 2015 г. пък от трибуната на Народното събрание нарече ромите „озверели човекоподобни“, а жените им – „с инстинкт на улични кучки“. През май 2018-а каза, че протестиращите майки на деца с увреждания са „кресливи жени с уж болни деца“. Сега обаче се прочу с още нещо – на 12 май стана първият депутат, заради когото България бе осъдена от Европейския съд по правата на човека. И то с две осъдителни решения!
И двете дела са за реч на омразата, произнесена от Валери Симеонов в Народното събрание на 17 декември 2014 г. Първото е заведено от ромите Кремена Будинова и Огнян Исаев, които стигат до Страсбург, понеже родните съдилища намират за нормални думите на депутата, в които ромската общност е представена чрез обобщаващи и враждебни внушения за престъпност, беззаконие, злоупотреба със социални помощи и отказ от изпълнение на граждански задължения.
Първоначално Районният съд в Бургас се произнася в полза на двамата ищци. Решението му обаче е отменено от Окръжния съд с мотив: Будинова и Исаев не са доказали, че са унизени и обидени от изказването на В. Симеонов. Върховният касационен съд пък допълва, че двамата са длъжни да докажат конкретни лични негативни последици от антиромската реч, като неназначаване на работа, отказ за пазаруване в магазини и прочие.
Накратко: вместо да раздаде справедливост, безгръбначният български съд не смее да осъди депутат, а както винаги обслужва силните на деня.
На съвсем друго мнение са европейските магистрати. Те са категорични, че България не е изпълнила задължението си да защити жалбоподателите от антиромската реч, която засяга тяхното достойнство. Ищците не трябва да доказват конкретни негативни последици в личния си живот, защото изказването на В. Симеонов говори само за себе си, то сее омраза срещу ромите и насъсква народа срещу малцинството. Освен това прави обобщения: „за големи части от циганския етнос, за системна злоупотреба с обществения и правен ред, за социален паразитизъм“ – все обидни изрази. И още според евромагистратите: Окръжен съд – Бургас и ВКС не са преценили, че думите на народния представител са засегнали правото на жалбоподателите на личен живот и достойнство, а вместо това го оправдават със свободата на словото. Когато обаче публични личности използват политическата трибуна за разпространение на расистки стереотипи, съдилищата не бива да си измиват ръцете с формално позоваване на свободата на словото. ЕСПЧ подчертава, че нарушението произтича не толкова от изказванията на В. Симеонов, които са укорими сами по себе си, а от отказа на българските съдилища да осигурят защита срещу тези изказвания.
Подобни са мотивите на евросъда и по второто дело, заведено от Асен Асенов, заради същите изказвания на народния представител. В него се критикуват родните съдии и за становището им, че щом той не е споменал името на А. Асенов или на други роми, значи не е накърнил тяхното достойнство, което изобщо не може да бъде правен аргумент.
Делата срещу Валери Симеонов са първите по рода си, в които ЕСПЧ осъжда държавата България, а не лично депутата. Това е заради липсата на ефективна защита на гражданите от дискриминационна реч от парламентарната трибуна, която засяга тяхното достойнство, която не е била санкционирана от родната Темида. Която зад превръзката на очите си тайно спи, вместо да раздава очакваното от нея правосъдие. И тук човек се пита: нима българският съд не знае законите? Или пък нарочно не иска да ги спазва? А най-вероятно на съдиите изобщо не им пука, защото, както и прокурорите, не носят никаква отговорност за своите действия, които ни излагат в Европа – нито те, нито депутатът ще плащат за осъдителните присъди срещу България, а както винаги – данъкоплатците.
Сергей Трайков
