На протеста против политиката на Радевото правител-ство присъствали чужди граждани с чужди знамена – това го подметна и Румен Петков, гостувайки в БНТ при Георги Любенов. Интригантът Петков искаше да вмени, че са протестирали украинци в България, а не българи. Водещият не го поправи и остави лъжата без коментар в ефира.
Бях на протеста – втория протест срещу Радевата „прогресивност”. По микрофона организаторът Манол Глишев сам отчете, че сега има по-малко хора от предишния митинг миналата седмица. Наистина протестърите не бяха много – може би хиляда души. Но чужди знамена и чужди граждани не забелязах. Срещнах много наши читатели и приятели на вестника, с някои се познавам лично. Все хора европейци с демократични разбирания, разтревожени, че Радев и „ прогресистите ” тласкат страната ни към Кремъл. И за друго бяха разтревожени хората на площада – от бюджета на финансови закапечета, който води към дъното – Жан-Виденовото дъно отпреди трийсет години.
Преди шест месеца предишният бюджет, който не беше по-лош от този, изкара на същия площад сто хиляди души. Сега сто пъти по-малко. Обяснения могат да се намерят: лято, отпуски и почивки, етноджаз в Южния парк. Може би наесен протестиращите ще са повече. А когато дойдат първите зимни сметки за тока и парното, повишени от 1 юли, току-виж площадът се напълнил.
Но джензитата, най-активните протестъри и „разбирачи” по бюджетните въпроси сега ги нямаше. Нямаше ги и депутатите от т.нар. „демократична опозиция”. Не се чу Асен Василев да извика отнякъде „Кой разпореди това безобразие!” Нямаше го огненият Иво Мирчев да призовава за оставка. И Сабрутев го нямаше даже.
Е, мярна се, разбира се, Йоло Денев – то без него де ли бива?
Но защо депутатите от ПП и ДБ не бяха на площада?
Защото хората от протеста щяха да ги освиркат.
Демократично мислещите хора не могат да им простят „сглобките” и „мушиите” с Борисов и Пеевски. Няма да забравят, че именно ПП и ДБ помогнаха за избора на Десислава Атанасова като конституционен съдия – на която днес искат оставката. Като я избирахте, бяхте сигурни в нейните морални и професионални качества, сега ли разбрахте, че е дружка с Пеевски?
И друго коментираха протестиращите на площада: че точно ПП и ДБ помогнаха на Румен Радев да спечели втория си президентски мандат, навеждайки му се: „С вас сме, г-н президент!”. Чуха се и още коментари за политическата немощ на „демократичната опозиция”: че със зимните протести срещу правителството на Желязков лидерите є не предвидиха по-голямата опасност – ще докарат мнозинството на Радев.
Когато политиците не виждат един ход напред, значи не са политици. Може да седят в парламента за парлама, да вдигат лозунги в пленарната зала, но полза от тях – никаква.
Днес Радевото мнозинство от военни, ченгета, бесепари и хамелеони от всякакви партии методично налага политика, която ни отдалечава от Европа. То нарежда в управлението свои пионки, които да обслужват новата „прогресивна” олигархия. Която не е по-различна от онази на Пеевски и Борисов. Дори може да е и по-лоша.
И за друго се тревожеха хората на площада: за идващите президентски избори. Демократичната опозиция е разделена на две – ПП и ДБ не обявява свой общ кандидат. По телевизионни студия се подмята името на Андрей Гюров, в тандем с полицая Кандев, но и те двамата мълчат и не потвърждават.
А времето минава, с всеки ден намаляват и шансовете на десните българи-проевропейци да се обединят около свой общ кандидат, който да стигне поне до балотаж срещу кандидата на Радевите „прогресисти”.
Отсега се очертава изборна победа за Илияна Йотова като най-вероятен кандидат на Радев.
А „демократичните” политици отново ще са „капо”. Защото не могат да гледат един ход напред. И да се гледат един друг не могат.
Как да слязат сред хората от площада, като нямат куража да се появят там.
М. ВЕШИМ
