Ще стигнем и до ушите, разбира се, но нека караме поред – не може така – от вратата – за ушите!
По-малко забавно, но пък поучително е да се сравняват неподписаните текстове в различните вестници.
Вземаме, например, „ТРУД“ и от „Иван Демерджиев: до Вашингтон и назад. Презокеанската разходка на един вътрешен министър“ научаваме, че „в управленския инстинкт често продължава да живее същински Бай Ганьо. Наперен, самоуверен и убеден, че държавата е личен инструмент, а не обществена отговорност. От два месеца България има за вътрешен министър Иван Демерджиев, който не само визуално пасва на емблематичния за народопсихологията ни образ, но и с цялостното си поведение прави всичко възможно, че да изпълни образа на Алековия герой.“
Това – по повод посещението на вътрешния министър в САЩ, по време на което според вестника „Не стана ясно с кого точно от OFAC Демерджиев се е срещал.“
За „СТАНДАРТ“ обаче такава тайна няма – в „Демерджиев и надуването на балона по „Магнитски“ съвсем ясно си е казано – „Двустранна среща с Рубио нямаше, а Демерджиев дори и до селфи с него не успя да се дореди. Нямаше и двустранна среща с главния прокурор и министър на правосъдието на САЩ Тод Бланш. Изобщо, нямаше нито една среща, която да отговаря на министерската позиция на МВР шефа. Вместо това, родният екскурзиант, опитващ се отчаяно да изкара за „работен успех“ разходката си до САЩ, беше пратен в девета глуха и приет от несравнимо по-ниски нива за неговия ранг. Факт, който обаче няма да чуете нито от него, нито от пригласящите му под диригентската палка на Иво Прокопиев медии, свързани с кръга „Капитал“.
Дойдохме си на думата – имаме вече един заподозрян за атаката срещу санкционираните по „Магнитски“ и особено един от тях. Все пак, да дочетем докрай и анонимния автор на „ТРУД“ – той има друг заподозрян – „За никого в сградата на ул. „Шести септември“, не е тайна, че именно Цветан Цветанов е човекът, който дава съветите на Демерджиев да се държи арогантно, да клевети, да използва ГДБОП за недопустими репресии, а най-вече и за пропаганда“…
Ако се чудите кой е анонимният Песък, за когото половин София вече знае от графитите, че е ухо – ето ви две обосновани предположения! Към авторите (ако наистина са двама) на спонтанно появилите се коментари в два независими един от друг вестника такива подозрения са изключени!
Изнервихте ли се вече дали ще стане дума за другите, много по-важни за света уши? Ето ги – в целия им размах!
„БЪЛГАРИЯ ДНЕС“ с помощта на експерт по физиономика (имало и такава наука), обяснява успехите на финалистите на световното – „Ушите помагат на Меси, широкият нос на Ямал“.
При Меси „впечатляващ маркер са високо поставените, леко заострени уши. Те показват силно изразена целеустременост, решителност и способност човек да остане верен на избраната посока въпреки препятствията“.
Пък ние досега си мислехме, че Меси просто може да играе футбол.
Другият, за когото си мислехме, че и той е футболно чудо, също има уши – но ушите на Ламин Ямал са просто големи и „показват добра подвижност и отвореност към нова информация и контакти“.
Най-важен при него бил носът – „Широкият му нос е маркер на устойчивост и способност да следва целта си спокойно и уверено“!
Ако не друго, това обяснява по абсолютно логичен и научен начин шампионската титла на Испания!
Пред широкия нос никакви уши не помагат!
разПЕЧАТосал: Румен Белчев
