Защо на патриарх Даниил вече му викат не „дядо”, а „прадядо”? Ами защото защитава прастари каузи. Подкрепя руската и отрича европейската духовност на Украйна. И там, както у нас навремето, функционират две настоятелства – Путинската „Украинска православна църква” (на митрополит Онуфрий) и Зеленската „Православна църква на Украйна” (на митрополит Епифаний). Но ако у нас „сдвояването” бе премахнато, във воюващата за свобода държава е още живо. И ражда противоборства – казано образно, свещите са заменени с калашници. По-отчетлива атака дойде от цариградската Вселенска патриаршия и от самия Вартоломей – лиши той руския патриарх от право да ръкополага киевския митрополит. Допълни го Върховната Рада – прие решение със съответни мерки за налагане на автокефалия (независимост) на истински националната украинска църква.
Ала за изненада – и без да му е работа – към казуса се подвключи нашият „прадядо”. А каква страна взе е въпросът? Ами както се очакваше – влезе „виртуално” в московския храм „Василий Блажени” и подхвана исо на КГБ агента Гундяев, преоблечен като патриарх Кирил. А в конкретен план – и точно преди седмица – отправи горещи молитви към Бога да възстанови правдата… на московския диктат. Междувременно посети тукашните посланици на Вашингтон и Киев, а и използва всеки повод да нарече киевляните „неканоници” и „разколници”. А кои стоят до него в тази боголюбива грижа? Разбира се, сръбските и северномакедонските клирици – покланят се те доземи и целуват жезъла на „Третия Рим”, както се е самопровъзгласила московската патриаршия.
Във воюваща Украйна 80 на сто от миряните мечтаят за църква собствена и лишена от чужд диктат. Ала нещата не са прости, конфликтът отдавна надхвърли богословските рамки, в момента се водят „нормативни” дела в смисъл, че ако проруската църква бъде лишена от права, ще се наложи ново епархийско разпределяне, прехвърляне на собствености, наеми и пр. Както се казва – борбата е не само срещу нашественици духовни, а и материални.
В нашия Свети синод също не е мирно – и там са два лагера. Исото на Даниил (защо не българското Данаил?) го държат ловчанският митрополит Гавриил и варненският Йоан, на обратни (или обтекаеми) позиции са пловдивският Николай, търновският Григорий, а също средноеврепейският Антоний. Засега „фронтът” е в този вид и може да се промени, но в общи линии върви политика неутрална, въпреки анатемите на патриарха, които не му отиват на духовния сан… А досежно ролята на Синода – тя не трябва да бъде друга освен придържане към европейското православие и раздалечаване от евразийското. Което е особено нужно днес, защото в немалко политически и икономически сектори държавата ни я грози изолация.
евромирянин
Наско Мандаджиев
