Наследство в миналото Снощи ми звъни Крис Нолан. Тъкмо „Левски“ беше обърнал Локото и бях в настроение, затова му вдигнах. Друг път се правя, че ме няма, щото е малко досаден и трудно говори български. „Здрасти, Криси, как си?“ „Здравей, Алек! (така ми казва и вече ми писна да го поправям). Гледа ли мувето ми?“ […]
