Откъм управлението замириса на мухъл. Навремето народният поет Иван Вазов усетил дъха на люлека, който го върнал в младостта, а днес мен ме удря в носа плесен от преди половин век.
Чух един ум-плесен да открива опасност в песен. На световна група – „Депеш Мод“, любима на поколения у нас. Христо Монов, психолог, бивш червен депутат и агент на ДС, в интервю по радиото нарочи групата за вредно влияние – заради такава музика „ловците на педофили” от Пловдив проявявали агресия.
Това ме върна назад в годините, когато западната музика беше „упадъчна” и „вредна” за младежта. Беше забранена по радиото и телевизията, в ефира звучеше българска и съветска естрада. Сега интервюираният ДС агент не препоръча „Депеш Мод” да се забранят, но от думите му това се подразбра.
Като се изказваше по същата тема – за убийството на Младежкия хълм в Пловдив, нашият премиер Радев каза,че извършителите били „креатури” на ония, които рушели антифашистки паметници.
Още се чудя как премиерската мисъл свърза гранита с престъплението? Че нали съветският Альоша е непокътнат и стърчи на съседното тепе – защо неговият гранит не предотврати случилото се?
И пак усетих мириса на мухъл – той е в главата на Радев, където се върти идеята за реставрация. Първо на софийския паметник, онзи на солдата с автомата от Княжеската градинка, а после и на „здравата ръка” от времето на живковизма.
Какво, ще събирате наново ли парчетата на МОЧА, пак ли ще вдигате автомата над главата на солдата? Известно ли му е на нашия премиер, че комунистическият режим у нас е обявен за престъпен със закон, приет от Народното събрание през 2000 г? Или Радев се готви да отменя тоя закон?
Хайде, стига им толкова, подсказват му и неговите приближени – поиграха си трийсетина години на демокрация, сега нашата власт ще им тури юздите, ще им навие гайките и ще им стегне обръчите!
Такива намерения се усещат в изказванията на вицепремиера Иво Христов, който обявява опозиционните партии за „партии с отпаднала необходимост”. Оттук до член първи за ръководната роля на „прогресивните” има само закон разстояние – колко му е с парламентарното си мнозинство да го приемат. Същият Христов, който преди беше журналист, сега намира кусури и на медиите – не обичали достатъчно „прогресивната” власт, критикували я. Изглеждало му, че олигархията се е спотаила в медиите, ще я чисти оттам. И сочи заканително: „БНТ добре се справя, но за БНР не може да се каже същото…“
Сдържа се да го каже, но е ясно какво си мисли – ще въвежда ред в националното радио! Както навремето отделът на ЦК въвеждаше идеологически ред и следеше за правилната партийна политика. Тогава имахме Милко Балев и Йордан Йотов, сега за техни заместници се готвят новите идеолози – Иво Христов и Антон Кутев.
Друг „прогресивен” деятел, чиито баща е ДС агентът Паскал, приватизирал „подмасово” завода за хладилници, вади от фризера диктатора Сталин, за да го „размрази” в днешно време. Според Слави Василев, известен като Малкия Мраз, генералисимусът бил спасил България, като я окупирал. За терора и убийствата, извършени от сталинистите Малкия Мраз не отвори дума. Ясно, че не си спомня – не е бил роден. Но пък е наясно, че днес путинизмът възражда Сталин, в Русия паметниците му отново са на почит, за масовите убийства, за глада и лагерите там вече не се говори. Движението „Мемориал” за сталинските престъпления е забранено, който спомене за тях, е „иноагент”.
Мухълът от миналото намира почва не само в главата на Малкото Мразче. Негов връстник, покачил се на връх Бузлуджа, позира пред обективите с образа на Сталин върху тениската си. Ето това е младата смяна в БСП, на която се опират и „прогресивните сили” в партията на Радев.
И какво излиза: полицията арестува „черноризците” от „Кръв и чест”, задето се кичат с нацистки знаци, а пък не вижда какво имат на тениските си младите социалисти. И в главите си радевите „прогресисти”.
В книгата си „Фашизмът” Жельо Желев показа, че няма разлики между двата тоталитарни режима – оня със свастиката и другия, със сърпа и чука.
Четете „Фашизмът”, докато „прогресивната” власт не я е обявила за „книга с отпаднала необходимост”.
М. Вешим

