Миналата събота ми звънна непознат номер и гласът отсреща ме попита дали искам да проявя инициатива. Казах му, че вече съм проявил и съм си купил вечерното шише, а непознатият ме похвали и каза, че на такива като мен разчита Майка България и ако сега проявя още по-голяма инициатива и се запиша в инициативния му комитет, като го изберат за президент, ще ме има предвид.
На вас обаждали ли са се? Не? Странно, при толкова много инициативни комитети…
Странна работа! Попитайте изкуствения интелект колко партии има в България и няма да може да ви отговори – ще ви напише, че май били около 130, но непрекъснато се регистрирали и дерегистрирали, така че и той не можел да им хване края. От тези 130 партии само осем са си издигнали кандидат-президентите.
Два пъти повече кандидат-президенти са си направили инициативни комитети. Чунким голяма работа – достатъчно е да кандърдисате двайсет и един приятели да се подпишат и – готово!
Ако погледнете списъците на двайсетте комитета, почти всички са успели да съберат само по толкова.
Повече приятели имаше президентката Йотова – 174. Поне толкова бяха в началото. След като излезе списъкът с ДС-активистите, проявили спонтанна инициатива да се включат, приятелите намаляха на 149. Толкова останаха в списъка, отнесен в ЦИК. За другите ни обясниха, че подкрепата им била символична.
Комитетът на експремиера Гюров изчака два дни след конкуренцията, за да избие рибата – 227 души се инициираха да се включат в него. Като ще е подкрепа – рошава да е!
Коментаторите, анализаторите, социолозите или просто клюкарите се заеха да анализират новото явление – на миналите избори комитетите бяха девет, партийните кандидати – 14. Сега партийните са осем, а комитетските – 20! И се опитват да убеждават, че хората вече не вярвали на партии, че не било тактически правилно да си партиен кандидат, че партиите се били компрометирали, а задалата се калташка кампания щяла да ги омаца още повече…
Дръжки, ще речем на коментаторите, клюкарите, социолозите и анализатолозите, нищо не ви разбират главите от съвременния политически живот!
Всичко е толкова просто, че и дете, усвоило таблицата за умножение, може да го разбере. За да издигне свой кандидат една политическа партия, трябва да внесе депозит – Избирателната комисия го е изчислила до стотинка – 1278,33 евро. И ако кандидатът не събере поне един процент – париците изгарят!
Инициативният комитет минава много по-тънко – само за 51,13 евро.
Ако смятам правилно, достатъчно е двайсет и няколкото члена на комитета да се бръкнат с по две евро – колкото струва двулитровата бира в пластмасово шише, и да си регистрират кандидата! А колкото повече членове – толкова по-евтино! За Йотова, например, академиците, професорите и други инициатори ще трябва да броят по три-четири евроцента. Това може би обяснява ентусиазма им.
За Гюров и съпровождащия го полицай – по два! Може и на дребно. Но непременно да са от българската емисия, за да пише отзад, че са стотинки. По-патриотично иде.
Пък на мен ми се досвидя биричката – не се записах. И ми казаха, че мен няма да ме имат предвид.
Ама пък и аз няма да ги имам!
Румен Белчев
