Бяла спретната къщурка, без липи отпред. Тук, зад висока ограда, Бойко Борисов, лидер на партия и дългогодишен премиер, се крие от досадни журналистки-мисирки, които го притискат с въпроса защо не издига президент. Или защо себе си не издига.
Отпуснат на дивана, Борисов гледаше мач от английската лига. Любимият му „Челси” се мъчеше срещу „Хъл Сити”, играта на „лондончани” не вървеше. Напоследък никъде не върви – мислеше си той – ни във футбола, ни в политиката…
Стресна го звънецът на входната врата. Тръгна да отвори по пантофи.
На входа стоеше журналистката Мадам В., дългогодишна негова ухажорка. И придворна отразителка.
– О, мадам В. – зарадва се Борисов. – Влизай, ще ти дам интервю, тъй както съм по пантофи – пошегува се с творческия подход на мадам В., която умееше по пантофи и пеньоар да интервюира видни българи.
Но мадам В. не бе дошла за интервю.
– Няма да влизам. Идвам само да си прибера нещо, което ти дадох преди петнайсетина години…
– Какво беше то? – Борисов се опита да се сети.
Мадам В. му припомни:
– Когато стана премиер, аз ти донесох тава с баница. Не помниш ли?
– Помня – кимна Борисов. – Хубава беше. Ти на баниците си майсторка…
– Е, сега съм дошла за тавата. Да ми я върнеш, че ми трябва. Сега на Илияна ще точа баница. Купила съм продуктите – яйца, кори, масло – но тавата ми липсва…
– Е, ти пък! За една тава ли си?
– Не беше обикновена, а с незагарящо покритие… Всеки взима, никой не връща. Навремето носих баница на Доган в сарая му, затри ми тавата. И на Дилян съм носила в Дубай, там остана и тавата… Знам, Бойко, ти си щедър с жените, не ти искам къща в Барселона, само тавата ми върни…
Бойко изпъшка, обърна се и повлече пантофите си към кухнята, за да издирва кухненския инвентар на мадам В. И докато ровеше по шкафовете, си помисли, че не е луда мадам В. да точи баници, луди са ония, които я приемат на доверие.
М. ВЕШИМ
