Точно преди три месеца ние разкрихме, че т.н. “неделен мегдан” пред Народния театър няма разрешение от Столична община, че музиката се чува чак на площад „Славейков“, че се краде ток от общинското електрическо табло и че организатор на “хорото“ е едно сдружение, отроче на Отечествения съюз, наречено с гръмкото име Обществена академия за наука, образование и култура (ОАНОК). И всичко това с мълчаливото съгласие на общината и полицията.
И така до 20 септември, когато децибелите пред театъра пробиха стените на сградата и зрителите бяха принудени да слушат „бисера“ на българския фолклор „Бяла роза“ и други подобни парчета по време на представлението. Тогава след пост на актьора Георги Златарев във Фейсбук софиянци най-накрая не издържаха и скочиха срещу т.н. „Обществена академия“. Това „няма нищо общо с автентичния български фолклор“, това е „кръчмарска естрада“, сподели директорът на Народния театър Васил Василев. След три години бягане от отговорност се появи и Столична община в лицето на зам.-кмета по култура и туризъм Ирина Дакова, която заяви, че това е провокация, че не може малцинството да се налага над мнозинството. Но видите ли, нищо не можело да се направи, освен да ги глобяваме, а те да обжалват глобите. И така до края на света, защото това било демокрацията. Но май не е съвсем така. С един подпис на кмета това безобразие може да спре. Чл. 11 от „Наредбата за реда и условията за провеждане на масови мероприятия“ дава право на кмета да забрани мероприятието при нарушаване правата и свободите на другите граждани. Но кой да ги чете тези наредби?
Така наречената ОАНОК е пълна със самопровъзгласили се академици и член-кореспонденти. С организацията на хорото е натоварен „член-кореспондент“ инж. Румен Спасов. Той заяви по bTV, че изпълнява завета на народния поет Иван Вазов. Преди шест години Вазов му се е появил от небето и му припомнил, че преди 119 години, при откриването на сградата на Народния театър призовал присъстващите да изиграят едно хоро. „Румене, казал народният поет, ти си моят избраник да превърнеш това хоро в традиция во веки веков!“
И Румен го превърнал. При същото това божествено явяване Вазов казал на г-н Спасов: „И помни също, че открих Народния театър със специален пролог “Слава на изкуството“. Само че тези думи минали покрай ушите на бележития хороводец.
И понеже г-н Спасов бил родител на четири деца и шест внуци и съдът отменил една наложена от общината глоба, ТОЙ преценил, че спазва законите! Освен това по време на онзи дискутиран спектакъл бил намалил звука и САМ измерил, че силата му е под 60 dB, както трябвало да е по закон. Браво на него! Това е същото, като да оставиш един ученик сам да си оцени съчинението по български език и литература. Естествено, че оценката ще бъде „отличен“.
За коментар издирихме и председателя на ОАНОК „академик“ Стойчо Владимиров Симов. Намерихме го в неговия кабинет с номер 127 в Народния театър. Какво прави там ли? Той е назначен в театъра като експерт по здравословни и безопасни условия на труд. С други думи да се грижи актьорите да работят необезпокоявани от други шумове освен от аплодисментите на публиката. Той беше искрено учуден, че директорът на театъра иска хорото да спре. Каза, че те с най-добри намерения взели решението за хорото, което трябвало да спаси българския дух и народност от капитализма и влиянието на Сорос. Без малко да му повярваме.
Миналата неделя писателят Манол Глишев обяви граждански протест срещу „хорото“. И изведнъж спящата дотогава полиция се събуди. Седем полицейски коли изсипаха десетки полицаи пред театъра, но не за да прекратят незаконното мероприятие, а само да предотвратят лоши последствия. Е, слава Богу, до такива не се стигна. Но имаше пък хубаво последствие – „хорото“ не се състоя и Народният театър прекара една незабравима неделна вечер само под звуците на фонтаните в градската градина.
Но какво ще стане следващата неделя, не искаме да предвиждаме. Ако държавните институции пак не си свършат работата, едва ли само седем полицейски коли ще са достатъчни за опазването на обществения ред.
Чавдар СОТИРОВ
