Добре е да се следи пресата – човек все научава по нещо ново!
Научихме, например, че съществувал хормон на щастието – допамин. И ако си го произвеждаме усилено – ще се чувстваме истински щастливи. Заради него.
И заради пресата, която се стреми да ни доставя приятни преживявания, стимулиращи допаминопроизводството.
„ТЕЛЕГРАФ“, например, търси тия стимули в: „Задните части превзеха седмицата на модата“. Става дума за дънки с ниска талия, толкова ниска, че ако беше по-ниска, панталоните сигурно щяха да минават за дълги чорапи. Има си и картинка – от симпатично дълбоко панталонче надничат две още по-симпатични полукълба.
По-труден способ да си вдигне човек допамина предлага „БЪЛГАРИЯ ДНЕС“ в „Огромни сомове пълзят в Марица“.
Досега си мислехме, че сомовете плуват и само отвреме – навреме полягват на дъното, за да си починат, но очевидно безводието ги е принудило да лазят из сухата река. От което допаминът им несъмнено спада, но това не пречи на заклет рибар да ги лови. И след като се пребори с огромните чудовища, да ги пуска обратно във водата – може би защото нивото на щастливия хормон вече му е достатъчно, а може би – за да си ги има за следващия път.
Друг подход предлага „24 ЧАСА“ – „Да гледаш порно от дете по 10 пъти на ден“. Бивш британски олимпиец разказва на цяла вестникарска страница за зависимостта, която пречи на целия му живот.
Някои биха го нарекли извратенящина, но според вестника „Психолозите не са на едно мнение дали секс кадрите в мрежата водят до сериозни проблеми, но много подрастващи си набавят допамин по този начин“.
По странен начин допаминясват застаряващите вестникари – като мразят всички останали. Приетият наскоро закон, защитаващ журналистите от т. нар. „дела-шамари“, е вдъхновил издателя на „ТРУД“, г-н Блъсков, да изригне гневно: „Партизаните на Сорос пробутаха закон за привилигировано правосъдие“.
В заглавието (така си е излязло във вестника) има правописна грешка, разбира се, но белята не е в нея – а в обяснението, че „Терминът „дела шамари“ си го измислиха европейските соросоиди и либерасти, за да могат безнаказано да пробутват в публичното пространство всяка гадост, за която им е платено, и всякакви политически поръчки за омаскаряване на противниците им“.
Проблемът е и в това, че все пак в историята на съвременната българска журналистика остана като христоматиен пример за пробутване на „всяка гадост“ публикуването между двата тура на местните избори в София през 1995 г. на факсимиле от фалшива БКП-партийна книжка на Стефан Софиянски. Собственик на пресгрупата, изпълнила политическата поръчка за омаскаряване на кандидата за кмет, бе същият г-н Блъсков, за когото в никакъв случай не може да се твърди, че някога е бил соросоид и либераст.
Все пак, най-хуманният и здравословен начин за надопаминване си е изконно българският. На когото властта се осмели да посегне. И против това попълзновение към всенародното щастие се обяви дори бившата председателка на Народното събрание: „Наталия Киселова дава съвети как да скрием домашната ракия от Гълъб Донев“ – помага на верните си читатели „24 ЧАСА“.
Най-лесно изпълнимият съвет е как да я скрием на най-сигурното място, откъдето никой повече не може да ни я вземе – „Изпийте наличната домашна ракия, декларирайте я в годишната си данъчна декларация или в Декларация ad hoc пред КПК“.
Друго е да ти даде акъл истински конституционалист!
Е, заесени се, захладня – допаминясвайте, скъпи сънародници, но – както пише в рекламите – отговорно и с мярка!
РазПЕЧАТосал: Румен БЕЛЧЕВ
