Зззакон ли бе, да го опишеш…

 

 

 

 

З-з-защо у нас измислят такива закони, които обръщат всичко наопаки? Например – в България е по-лесно да станеш студент, отколкото ученик в първи клас. В „Стършел” вече писахме, че свободните места в университетите са с 15 000 повече от завършващите средно образование. Затова вузовете не се интересуват от успеха на кандидатите на приемния изпит, достатъчно е само да са подали молба и са приети. При хлапетата обаче няма такава лес­нотия. Въведеното изискване за местожителство до школото „улесни” нещата така, че е много по-трудно да влезеш в начално училище, отколкото в университет. Ето каква е системата. Първо класиране: на кандидатите за първокласници се пишат точки по 13 различни критерия, като водещ е близостта на местоживеене. След това се окачват списъци с приетите. „За второто класиране ще теглим жребий между резервите” – обяснява Надежда Николчева, директор на столичното 31-во училище. Тоест – лотарията ще определя кои ще имат късмета да прекрачат школския праг. А има и трето класиране. То ще бъда на 21 юни, за да определи последните от жребия за попълване на останалите свободни места.
Напомняме, че става дума не за Харвард или Оксфорд, а за начални училища у нас. Тази нелепост се случва на фона на демографската криза, при която децата намаляват. Първолаците в столицата за 2018/2019 г. са около 12 300 – по-малко, отколкото са сега. Значи: хем има все по-малко деца, хем им създаваме все повече препятствия да учат. Някой ще попита: но защо децата напират за образование в препълнени училища, след като има други с празни класни стаи? Правилен въпрос. На който трябва да отговори образователното министерство. И да вложи средства в база, кадри и обучение в нежеланите училища, така че и те да станат желани.