Тръмп седеше в овалния кабинет, качил краката си на бюрото, и безгрижно мърдаше с палците, подаващи се от скъсани чорапи. Всичко беше по-добре от всякога – Марко Рубио обикаляше с две пръчки във Венецуела, белким намери подземен нефт, но вече три пъти откриваше канал за мръсна вода, та не смееше да звънне на началството; в Иран Джей Ди Ванс от едно мазе броеше по 20 долара на протестиращ; а сега предстоеше голяма сделка за Гренландия. За последното щяха да са нужни доста пари – площта на острова е към 2,2 млн. квадратни километра, значи обиколката е барем половин милион километра, понеже няма правилна овална форма, а крайбрежията са така накъдрени, че майка плаче. Бай Тръмп искаше да направи ограда на целия остров, тип плътен дувар, висок три метра с шапка отгоре, обаче като му сметнаха колко материал ще отиде и какви са цените в Практикер с отстъпката за американски президенти, му се накокържи перчемът. Не е лев, не е два. Затова прати Иванка Тръмп да преговаря в сената поне да отпуснат пари за прозирна ограда, като за кокошарник. Трябва да има ограда, няма как, да се знае кой е чорбаджията. И една връзка с два ключа – един за него и един за Рубио, но само ако намери нефт. След това трябваше да се подмаже на местните, на гренландците, за да го приемат без бунтове. Проучено е по данни на социологията, че най-много ще се зарадват на безплатни апрески. Ето защо администрацията му вече направи поръчка по temu за 55 хиляди чифта апрески. Понеже не им се занимаваше с дреболии, се прецени всички да са в унисекс цвят и номер и затова всички щяха да пристигнат 43 номер, лилави. И шест пакета памук за малките гренландчета, да уплътняват. Тръмп предложи на който са му малки апреските, да си ги изреже отпред и да си ги носи като сандали лятно време.
Това бяха все тежки и отговорни задачи, затова Тръмп се изправи от креслото и се приближи до аквариума, в който златната рибка Мерилин плуваше в дълбока самота. И рибата, и аквариумът бяха в овалния кабинет от времето на Кенеди. След като є пусна малко храна, Доналд се загледа в моравата пред Белия дом. „Не е ли срамота – такава хубава ливада да не се направи на голф-игрище“. Той си представи осемнайсет дупки, но не такива мижави, а големи като удари от метеорит с размери на джип. „По-добре да дойдат багерите“, помисли си той. Взе телефона и аха да се разпореди, когато на дисплея се изписа „Е. Макрон“ и последва мелодията „New York, New York” на Франк Синатра.
– Имаме голямо предложение – Макрон направи пауза, за да отговори на Бриджит, че след малко ще напълни съдомиялната – нещо, което ще ви направи много по-щастлив, отколкото Гренландия – нова пауза, този път Еманюел обеща да закачи пердето в кухнята – какво ще кажете за Сатурн, Юпитер или – Бриджит Макрон отново прекъсна мъжа си, за да го пита дали е разхождано кучето. Това ядоса френския президент и той изрече думи, за които щеше да съжалява, но успя да се събере и продължи – говорих с шефа на ООН и с Шолц, ще ви ги харижем, само да не закачате Гренландия – в този момент нещо остро и твърдо го изшиба по гърба…
– Нека помисля, Еманюел, нека помисля. – Тръмп затвори и поръча да му внесат в кабинета голям глобус.
Глобусът кацна начаса на бюрото му и той започна да го врътка като малко дете в търсене на Сатурн и Юпитер. Минаха десет безплодни минути, в които Доналд се взираше ту в Тихия океан за остров с посочените имена, ту в Далечния изток, ту в Средния запад, ту погледът му се рееше в Монголия и братско Чили. Никъде ги нямаше. Как да прецени дали си заслужава трампата.
– Докарайте нов глобус, този е дефектен.
Нови десет минути, хвърлени на вятъра. Тръмп се ядоса, натисна червения бутон и след осем секунди в кабинета влязоха шест генерали, накичени с ордени, блещукаши по-ярко от полилей в клип на Азис, а след тях двама типове в термоядрени костюми, дванайсет манекенки и легендарният учител по физика Теодосий Теодосиев.
– Вие ебавате ли се с вашия президент – започна техният президент, крачейки важно-важно пред тях, но все така по продупчени на палците чорапи, понеже имаше подагра в трети стадий заради прекомерна употреба на горнооряховски суджук – половин час безценно време утепах да търся Сатурн на дефектни глобуси. Как мога да преговарям качествено и количествено, когато не ги намирам, не са нанесени…
– Глобусите са малки, шефе – осмели се да се обади една от манекенките, опасана с лента с надпис „Алабама“.
– Тогава донесете голям глобус, най-големия, който може да се направи.
– Най-големият глобус ще е в мащаб 1 към 1 – обади се единият от генералите – Няма да се събере в този кабинет, ако мога да го кажа по-деликатно. Ще са нужни огромни ресурси.
– Не ме интересува – твърдо рече президентът – ресурсите ги вземете от Венецуела, ако е толкова голям – го утърколете на ливадата отпред. Марш всички. Ще ме излагат пред Еманюел. Хората Сатурн дават.
Всички излязоха. Само Теодосиев остана.
– В голяма грешка сте – започна Теодосиев…
Досега никой не беше посмял да му каже, че бърка, и това го вбеси. Тръмп събра веждите плътно една до друга като осевата линия на Шипченския проход, изпръхтя като уморен кон и така тресна червения бутон, че първо го направи на сол.
Още преди да се изсипят в овалния кабинет генерали, манекенки и ядрените физици, Теодосиев с глас като от реклама за лекарства набърже му обясни за Големия взрив, локациите на космическите тела, струнната теория, като илюстрираше на прост американски език концепцията за разстояния и измерения, избирайки за опорни точки булевард „Тодорини кукли“, прохода Троян – Кърнаре, река Мисисипи и нос Добра Надежда. Тръмп някъде вдяна цялата работа и щом нахлу оня ми ти генералитет и манекенитет обратно у стаята, Доналд само вдигна ръка и каза:
– Холд он, пийпъл, няма нужда от глобус. – след което погледна учителя по физика и добави – Звучи страхотно, но ме интересуват три неща – достатъчна площ за установяване на американски бази, безплатен паркинг, вероятност да кръжат около Юпитер руски или китайски презокеански корабчета и наличие на редкоземни метали?
Теодосиев кимна утвърдително по всички пунктове.
След два часа Тръмп, Макрон и премиерът на Гренландия бяха при нотариус. Последните двама прехвърляха на първия Юпитер, барабар с една от луните є. Докато американският президент подписваше договора, му звъннаха от temu, а той съвсем тихо издиктува някакъв френски адрес. Накрая всички стиснаха ръцете си и се снимаха с нотариуса пред фигурата на Темида. Тая снимка после я качи в профила си в туитър и отправи сърдечен поздрав към народа на Юпитер. Барабар с това звънна на Рубио и докато последният му обясняваше, че пръчките са намерили на двеста места подземен нефт, Тръмп му нареди да хвърли някъде гранките, да вземе един от правителствените самолети и да ходи да бъцне някъде в стратосферата на Юпитер едно американско знаме, но така – по-голямо. Да се вижда от Вашингтон по пълнолуние.
На другия ден Тръмп и Теодосиев, кръстосали крака и с по една пура в уста, седяха в овалния кабинет. Дръпнат от пурата, примляснат две глътки вино марка „Меча кръв“, па врътнат глобуса на бюрото, дето на мястото на Гренландия беше нарисуван Юпитер, и току мезнат по хапка-две пресен горнооряховски суджук.
По едно време извъня телефонът. Беше Макрон. Тръмп се изхили, преди да вдигне.
– Мистър президент – мънкаше Макрон – станала е някаква грешка. Току-що куриери започнаха да ми изсипват лилави апрески, ама купища ви казвам, на един от кашоните пише: Изпращач „Доналд Джей Тръмп“. Станала е някаква грешка, заливат ни с обуща, Бриджит след малко като се прибере…
– А, грешка, няма грешка – вика Тръмп и започва да се дави от смях, а Теодосиев само клати глава и прави весели кръгчета с дима от пурата…
Калин Василев
