Откакто приехме еврото, животът ми се съсипа.
Звъни будилникът сутринта, отварям очи, гледам – 7 ч. Но колко е наистина? Вадя калкулатора, деля го на 1.95583 и получавам, че мога да спя още няколко часа. Отивам после на работа, а шефът ме пита защо идвам с три часа по-късно. Как да му обясня, че еврото е виновно, като го знам, че е жълтопаветник, лакей на европейските еничари!
Чакам после трамвая. Идва номер 27. Но кой номер е всъщност? Проверявам с калкулатора, деля и докато се ориентирам накъде отива номер 13.80, трамваят отмина, та трябваше да ходя пеша девет преки. Но колко преки са девет преки всъщност? След 4.60 преки доникъде не бях стигнал, затова се прибрах и изразих гневна позиция във фейсбук относно родоотстъпниците и майцепродавниците. Получих трийсет лайка, но според калкулатора бяха наполовина по-малко! Те това го могат – да заблуждават хората, да изопачават истината, да погребват родното достойнство!
На следващия ден имах среща за обяд, слава богу, със сродна душа, затова първо се чухме по телефона, за да изчислим с калкулаторите точно в колко се пада 14 ч. Разбрахме се, но се наложи да обядваме в 7:15 сутринта и едвам си изядохме кюфтетата – сервитьорите даже ни снимаха, но им казах да не разчитат на много лайкове във фейсбук.
Вечерта имахме насрочен протест в защита на българския лев. Бях си подготвил и плакат (Долу ръцете от лева, горе ръцете, соросоидни дедесари), и свирка (туу-туиуу), и яростно изражение на човек, който е готов да брани с плътта си Иван Милев (не го знам кой е, но е Иван, което значи българин), Петър Берон (кино), Пенчо Славейков (брат на Петко) и сие.
Хората обаче, естествено, не бяха разбрали за колко е обявен протестът – някои бяха разделили 20 ч., други го бяха умножили, така че първите дойдоха сутринта, а вторите изобщо не дойдоха, защото не знаеха колко е 39.11 часа.
А пък днес ме спря катаджия. Вика ми, ехо, къде така без колан, пишем ли сега или се черпим? Гледам объркан, не знам колко да дам. Добре, че се оказа услужлив човекът, подсказа ми – айде, дай десет евро и бегай. Десет евро! Десет! Ти да видиш! Винаги досега бях давал двойно, по двайсет лева. Толкова се зарадвах, че му казах: началник, ей ти, като преди, 20 евро, да се почерпиш. Той не само ми пожела лек ден, а ми и козирува.
Подкарах колата и някак ми стана едно такова ведро на душата. Не било чак толкова лошо с това евро, значи. После отворих прозореца и с чувство на истински европеец изхвърлих калкулатора навън.
Деян Копчев
