След като цитаделата с име „Сарафов” падна под ударите на новите управленци, си спомнихме песничка отпреди половин век. Тя е на Мирей Матийо и започва с припева „Чао, бамбино, сори!”, с него лиричната героиня казва сбогом на своя любим. Взехме да си я пеем и днес, само че я променихме на „Чао, Сарафов, сори!”.
Тук заслужава похвала бившият (и почти сигурно бъдещ) вътрешен министър Иван Демерджиев, който хич не се церемони, ами каза любезно на Б.С., че ще организира изваждането му от кабинета с белезници… а той от своя страна видя, че „нема лабаво” и че вече няма „чадър” над него да го пази, та си събра кротко кашончето с вещите и затвори вратата зад себе си.
Така приключи сагата, дето сън не ни даваше, а нататък какво следва? Ами, по вече вкаменилата се наша система – един неуспешник бива заменен с друг.
Постът на Б.С. е сега поверен на заместничката му Ваня Стефанова, която се прослави като шефка на бухалката с име „Специализирана прокуратура”, а и бе контролен фактор в т. нар. „Костинбродска афера” с отпечатаните незаконни бюлетини. Определена бе за „изпълняваща функциите на гл.прокурор” за 6 месеца, до избора на титуляр. Но, моля, що за процедура е тази, това си е най-банална рокада, въпросната дама е чистопробна „матрица Сарафов”! – как от нея ще очакваме да счупи „щита на статуквото” (според адвоката Михаил Екимджиев)? Който властва вече десетки години, с Цацаров – Гешев – Сарафов? Така лесно ли се изтръгват коренищата на Пепи Еврото?
А понеже на хоризонта не се види надежда за истинска реформа, позволяваме си да извадим на светло една стара идея: фигурата на главен прокурор да бъде премахната и заместена от „апаратен администратор на прокурорски дела”, без права на „наредител”. А ако не успеем да сторим това, поне да я „транспонираме” в структурата на правителството. Ето пример – в САЩ министърът на правосъдието е и главен прокурор. Но защо не? – след като „битката за правдини” е работа преди всичко на държавата, логично е да се води от нейния „генерален пълномощник” – правителството. Ала за жалост у нас понятието „независима съдебна система” е напълно фалшиво – ако в други държави то важи, при нашенския „ганьовски” манталитет е буквално „изчелиферчено”. В родния наш език няма по-голямо „менте” от фразата „сезиране на прокуратурата”. Ами тя никак не се „сезира” в нужната посока, а напротив пази (протежира), покрива престъпленията или казано разговорно, „чадъросва” ги! Като прибавим, че гл.прокурор е с мандат цели (?!) 7 години, оказва се, че делата му траят едва ли не цяла вечност. Докато – и съгласно системата в САЩ и още немалко държави – ако правосъдният министър (гл. прокурор) не си гледа работата, бива отсвирен на минутата (справка „практиката Тръмп”)…
Но тук ще изскочи контрадоводът, че за тези метафорфози са нужни промени в Конституцията и Закона за съдебната власт. Но при сегашната пълна доминанта на Радевата „Прогресивна България” няма нищо по-лесно да се постигнат 160 конституционни гласове, а и да се въведат съответните „изменения и допълнния” в ЗСВ. Едва тогава ще ни светне – и изразът на бившия гл.прокурор Иван Татарчев „Над мен е само Господ!” ще се обезсмисли. И на мястото му ще се възцари правилото, за което мечтаем от незапомнени времена: „Над мен е само Народът!”
от Съдебната палата
Наско МАНДАДЖИЕВ
