На Шипка хич не е спокойно

Паметникът ще си е същият – дори стълбището ще бъде възстановено. До него обаче са предвидени два ескалатора, които да возят по-мързеливите патриоти до входа.

Отстрани – елегантен панорамен асансьор, стигащ чак до върха (не от страната на лъва, разбира се). И още – прилепено до паметника кокетно стъклено кафененце. Отпред – две зарядни станции за електромобили. В центъра гордо ще се вее европейското знаме със звездичките. Вдясно, скромно – родният трибагреник. За да бъде всичко политкоректно – предвидено е и място за шареното ЛГБТИ байряче.

Под снимката, за която става дума – хиляда и петстотин възмутени българи ругаят майцепродавците, еничарите, либерастите и соросоидите, обясняват как до 2030 година нацията ще бъде ликвидирана, а държавата – закрита.

Малка подробност – картинката, генерирана с помощта на онова, на което вече трябва да му казваме суперинтелект, е публикувана в пародийната страница Класически ЦУБър. И е подигравка с квазипатриотите, налазили Паметника на свободата в името на предизборната си кампания. Но във всеобщата предизборна истерия вече и пародиите се вземат насериозно от нахъсания електорат.

Само за няколко дни четирима кандидат-президенти се покатериха на чутовния връх, за да извършат чутовни подвизи – Радостин Василев се опита да си отнесе камък от демонтираното стълбище, но се отказа, може би защото му натежа, а до колата има доста ходене. Росен Миленов и съмишленици спряха цял камион с телата си. Георги Димов почти се сби с техническия ръководител, та се наложи полицията да го озаптява. Костадин Костадинов подходи компетентно, като истински историк – той ни обясни, че паметникът ще бъде изтърбушен, музейните експонати – разкарани в неизвестна посока, оръдията около него – премахнати, прозорчетата – избушени, основите – подкопани и всичко това – за да могат зимните студове и ледове да разрушат конструкцията, така че да тя вземе да се разцепи и изчезне, заедно с историческата ни памет.

Историческата ни памет ни припомня, че само преди година, преди задаващите се нови избори, г-н Костадинов ни уверяваше, че машините, на които БНБ печата българските левове, ще бъдат нарязани и превърнати в старо желязо. Изборите минаха, машините са си по местата и дори печатат омразните евробанкноти.

Кандидатът Ивелин Михайлов не се качи на Шипка – може би защото щеше да се загуби в навалицата от конкуренти. Той избра друго място, скъпо  на българското сърце – Царевец, за да ни обясни компетентно какви ги вършат родоотстъпниците и псевдореставратори в старата столица – фугите между камъните на самия вход на крепостта били запълнени със стерекол!

Това наистина е ужасяващо – стереколът според произвеждащите го заводи BASF бил някакъв индустриален сгъстител, използван само в производството на хартия!

И всичките тези ужасни козни – само и само защото омразната Европа иска да ни заличат като нация?

Не, разбира се – разкопаването край паметника има своята мрачна тайна цел – да се открие входът към тунелите под върха, в които древните римляни са имали монетарница. И там още се съхранявали стотици тонове злато! А сега престъпното правителство го изнася с камиони и вертолети. Докато ни замазва очите с жалките 50 евро.

Съвсем сериозно – така пише г-жата с творчески псевдоним Алия Ошо във фейсбук! С уточнението, че източникът на информация бил поверителен, но сигурен.

А аз съм сигурен в едно – че паметникът ще бъде на върха, докато има българи, които помнят. И мислят.

А мушмороците, които се усукват около него заради петте минути телевизионна слава и нула цяло и четири процента по-висок изборен резултат, ще ги забравим бързичко след изборите.

Румен БЕЛЧЕВ

Още от "Стършел"

Карикатури

Ремонтите продължават

Карикатури

Ами сега?

Класика в жанра

ЛУИДЖИ МАЛЕРБА (1927–2008)

ГОРИЛАТА Аз съм горила, тоест по професия съм горила. Наеха ме преди четиринадесет месеца. Отначало думата горила ме смущаваше и преди да се реша да приема тази служба, бях останал без работа почти шест месеца, живеех с пенсията си, но после си казах, че ние — жена ми и аз — не можем повече да […]

Карикатури

Пацифистично

Разкази за всеки ден

Намерени в превода

В очакване на следващите клиенти Мирка релаксираше с пръст върху екрана на телефона. Току-що бе обслужила група момчета, които крякаха едно през друго и непрекъснато променяха желанията си. – Искам малък дюнер, не, чакай, голям с много салата… без домати. Сложи малко моркови и млечен сос… много сос с чесън. Синьозеленият нокът на Мирка, обсипан […]

Карикатури

Снимка за спомен от ООН

Прочетете новия "Стършел"!