Тръмп седеше в овалния кабинет, качил краката си на бюрото, и безгрижно мърдаше с палците, подаващи се от скъсани чорапи. Всичко беше по-добре от всякога – Марко Рубио обикаляше с две пръчки във Венецуела, белким намери подземен нефт, но вече три пъти откриваше канал за мръсна вода, та не смееше да звънне на началството; в […]

В отдела по иновациите в компанията на нейния чичо Кичка го раздаваше създател на цифрово съдържание, каквото и да не означава това. А иначе беше стара мома. По-скоро стара, отколкото мома, но не чак толкова, че да се откаже да подреди живота си по най-добрия начин. Пък и от една страна колежките я подканяха да […]

В крайградския ни квартал си имаме футболен отбор. Имаме си екипи, треньор, даже игрище с врати от греди. Играем засега само в махленската дивизия, но както вървят нещата, може да се придвижим и по-нагоре. Едно нещо ни отличава от всички останали отбори и прави играта ни „Марков футбол“. Това е нашият талисман – Марко, магарето […]

Широки рамене, яки ръце, бичи врат – обикновено това е представата за хамалин. Този обаче беше като рекламно лице за подсилващ сироп отпреди редовното приемане на чудодейното средство. И освен че беше хилав, имаше и очила. Веднага се сетих: – Охо, ама вие наистина сте студенти?! Аз, като прочетох обявата за хамали студенти, помислих, че […]

Щура работа – ухили се Ганьо Новобалкански, като влезе в мола, – народът е луднал по келепира, омита рафтовете като вихрушка. Луднах и аз. Сякаш тая сутрин всички сме се събудили с мисълта „ден година храни“. Не мина без драми. На „Ниво 0“ се запънах като товарен кран: ръцете ми – куки, краката – фундамент, […]

Вкъщи съм си. Седя си на компютъра. Тъй де, седя си, чета си, пиша си вглъбена и направо се сепнах! Звъни се на външната врата! Ама се звъни яко, не тъй „международно“, както казваше Георги Мамалев в една своя реплика, ами направо се звъни „по нашенски“ – дълго, продължително и настоятелно. Поглеждам часа – 17.15! […]

Ицо Лукарски е дребничък пъпчив седмокласник. Той седи на третия чин, зад Ирина Варибаджакова. Ирина има изпъкнали очи, носи очила с дебели черни рамки като на баба му и е половин глава по-висока. Когато се усмихва, разцъфтяват трапчинки на бузите є и се виждат зъбите є, единият прелестно крив. Ирина тича бавно, понеже коленете є […]

Пенелопа, по мъж Петрова, погледна през шпионката подобно снайперист. „Аха!” – прокънтя в пещерите на нейното винаги гневно подсъзнание. Пред вратата стърчеше бившият є съпруг. По анцуг и с шапка идиотка. Пенелопа отвори едновременно и вратата, и устата си. Извергът чу всичко онова, което заслужаваше да чуе. – Гнусен червей! И да пълзиш в краката […]

За да оползотвори дупката между два учебни часа, Ясен отиде в кафенето зад блоковете и си взе една бира. Пресните листа на дърветата наблизо шумоляха оптимистично, но като цяло всичко наоколо беше пропито с миризмата на манджа – мазните маси, мазните скамейки, мазните пътеки от случайно разлята супа, образували се между тях. Кафенето само се […]

– Здравейте! Искам да говоря с господин Халваджиян. – Кажете! От какво се оплаквате? – Ако почна да разправям от колко неща се оплаквам, няма да ми стигне цял ден, ама аз съм дошъл за друго. – Добре. Съблечете се. – Защо? Да не би той да разговаря само с голи хора. – Защото, ако […]

„Шишкин Хотел” – такава табела закачи на двуетажната си къща, когато стана бизнесмен. Шишкин – това му беше прякорът в училище, от малък си беше доста пълен, направо дебел. А на дебелите момчета не се прощава, покрай килограмите се лепят и прякорите – Демби, Слончо, Сланинчо, Шимби, Шиши… За да не го подиграват, сам се […]

Една вечер, докато гледаха безкрайната черна шир, по която нямаше и помен от черна дупка или гларус, Чубака измуча с почти човешки глас: – Бай Соло, не помня от кога не съм се къпал, спри някъде малко да се разхладим, пък и да починем. Само обикаляме немили-недраги от Влашко до Сириус и обратно. Бай Соло […]

Няма по-страшна участ за родения да лети със 150 километра в час от ограничение заради ремонт на магистрала. Прекъснат порив, спънат устрем, ритник под пояса е това, че и по-страшно. А по едно време движението пред мен съвсем замря. Спрях, пък нали не ме свърташе, излязох от колата, огледах се, протегнах се и отидох напред […]

Един ден научих, че Ганьо Новобалкански се е явил на кастинг в телевизията, одобрили са го за участие в риалити шоуто „Бетониране на волята“ и снимачният процес е в ход. – Как върви? – попитах го аз. – Ами как, спах в блатото, хапаха ме комари, смукаха ме пиявици, гладувах зверски, но въпреки това спечелих […]

– Абе, дояла ми се е цаца – казва ми Ачо. – Да идем до полския магазин и да проверим дали има. Ачо беше най-старият жив емигрант в Чикаго, по времето, когато аз пристигнах тук. Приятел на баща ми от ранните 90 години на 20-и век, той беше уважаван сред българите във ветровития град, защото […]

Почивката на море удовлетворява нужди всякакви – един се сдобива със загара на изпечен до златисто хляб, друг предизвиква съдбата отвъд шамандурата, за да впечатли някого, трети се изгубва в играта на карти и прекалява с бирата и нецензурните изрази. Г-н Младенов приемаше морското летуване като съпружески дълг – беше наясно, че чувствителната натура на […]