В казармата.
– Редник, дайте дефиниция на понятието неутралитет!
Редникът не мисли дълго.
– Неутралитет – това е, когато аз, Пешо и Спас лежим завити с едно одеяло в палатката. Пешо – отляво, Спас – отдясно. Пешо дърпа одеялото към себе си – наляво, Спас – към себе си, надясно. И се псуват. Пък аз си трая. По средата. Щото съм неутралитет…
1)
По телевизията денонощно се появяват хора, на които, ако се вярва на твърденията им, им растат крила между плешките.
2)
В пощенската ви кутия почват да пускат вестници, за които никога не сте си и помисляли да се абонирате.
3)
Журналистите престават да крънкат цигари от познатите и започват да си купуват „Давидов”.
4)
Изведнъж разбирате, че през цялото това време някой се е грижил за вас.
5)
На тарабите вместо „Забранено изхвърянето на боклук” пише „Заедно да спасим града си”.
6)
Във вестниците започват да се появяват нелогични заглавия – „Богатство и почтеност – в едно лице” „Вярваме ти, Тъпонков!”, „Как търговията с цветни метали ще оздрави околната среда и ще захрани социалните фондове”.
7)
По диреците вместо обявите „Спешно купувам апартамент”, „Поправка на покриви – 10 години гаранция”, „Хамалски услуги от студенти” се появяват обяви „Десет години неспирен възход”, „Реформи по спешност” и „Компетентно управление от доказани експерти”…
Пред министерството рязко спира кола, от нея изскача млада репортерка и на бегом се втурва към бодигарда на пропуска:
– Какво е станало с министъра?
– Казаха, че му е призляло на сутрешното съвещание – отвръща бодигардът.
– И после?
– Ами… като му стана лошо, всички се уплашиха и се разбягаха, после някой се сети и извика бърза помощ, откараха го, качиха го на правителствения самолет и го закараха в Швейцария да го лекуват…
– Какви са коментарите в министерството?
– Ами… Всички сме потресени… И, разбира се, надяваме се да не се случи най-лошото… ама един рече хич и да не си правим илюзии, швейцарската медицина била много напреднала.
