Работата в Института за полезни изкопаеми беше намаляла критично до нивото на пресъхващ язовир. Времената, в които клавиатурите тракаха като картечници и бълваха анализи, справки и доклади към началниците, бяха отминали. Причината за това беше, че съвременният добив на енергия не разчиташе на горивните полезни изкопаеми и ги превърна в безполезни. Неколцината останали служители на […]

„Българи тръгват към Луната: „Аполо 11 беше само генерална репетиция“ – заяви министърът по интеграцията на лунните български покрайнини. След десетилетия на стратегическо мълчание и тактическо отлагане България най-сетне обяви своята първа пилотирана мисия до Луната. Проектът носи работното наименование „Луна, идваме!“ и според официални източници е „в пъти по-амбициозен от всичко правено досега, включително […]

Бай Стоян, бивш старшина и готвач някъде из кашимерията, наричан по европейски Стенли, в ресторант „Тамбукту“ понастоящем бе нещо като изпълнителен директор. Вместо това пенсионираният войскар предпочиташе симптоматично да го зоват началник щаб, което си беше едно и също. Защото чорбаджията рядко се вясваше, а Стенли командваше главната готвачка Гинка, помощничката, двамата сервитьори и двете работнички, […]

Вървя си аз и изведнъж усещам една такава особена тежест отдясно.  Бре, викам си, какво ми стана – и беж при мойто джипи. А в коридора пред кабинета му пусто, няма я обичайната навалица, само едно детенце беше преди мен, ритало нещо там топка, паднало, ожулило си коляното, джипито го мацна с йод и хайде […]

В началото на 80-те години свирех на барабани с дивата и много яка рок група „Паралел 42”. Май точно се бях оженил. Един ден получавам повиквателна да се явя във военното окръжие в Подуене, че ме викат запас. Това беше много неприятна новина, взех една снимка, на която бия барабаните, и тръгнах да се явявам […]

СРЕЩИ ОТ ТРЕТИЯ ВИД …Ако се осмелявам да повдигна завесата на този загадъчен случай, съвсем не го правя от желание да ви заинтригувам с моята личност, а просто изпълнявам своя дълг на гражданин на планетата Земя, имал щастието или нещастието да преживее подобно нещо… Признавам си, че за мен сънят е форма на съществуване и […]

Кичка ексхибиционизираше току-що изпраните си разноцветни гащи върху въжетата, опасващи балкона на панелния є апартамент, които се развяха като националния флаг на наскоро извоювала независимостта си африканска държава. След като свърши с простирането, младата жена погледна надолу и видя нейния Гого да паркира пред блока, след което той се ориентира към входиране. Според дефиницията на […]

– След като заради магарешкия ви инат не можахме да изберем нито име на партията, която възнамерявахме да създадем, нито концепция за евентуалното партийно строителство, предлагам последно една идея и ако пак не постигнем съгласие, си хвърлям оставката, образно казано. Не изглеждаха стреснати. – Идеята може да се формулира с едно изречение. – продължих по-меко. […]

Всичко започна в една тиха вторник вечер, когато Кольонид (или поне така се чувстваше той след десет часа в офиса) реши, че е време за дипломатическа мисия. Той не отиваше в Персия, а в „Кралството на принцесите“. Кухнята му беше неговата Термопили, а скарата – единственото оръжие, което признаваше. Кольонид не вярваше в модерните измишльотини. […]

Отидох в зоопарка да позяпам. Отдавна не бях ходил и нищо чудно, че ми се стори променен. На първата клетка имаше табела „Пенсионер“, отдолу пишеше „Населява цялата територия на България, храни се с каквото намери“. Клетката обаче беше празна – пенсионерът бе отишъл до банята за минерална вода. Вместо него в клетката стоеше снимка, силует […]

В началото си тази история е подходяща за лица на всякаква възраст. Тя започва ето така: – Уважаеми колеги, много ви благодаря, че се отзовахте на поканата ми да играете в моя филм-приказка за трите прасенца. Вие сте истински професионалисти, а не като ония… – гласът на режисьора заглъхна и той прокара ръка през пооскубаната […]

Никой не знаеше село Левчево, никой не бе чувал за него. До вчера. Когато по новините съобщиха, че всичките му двайсетина жители готвят грандиозен протест. Защото били научили от сигурно място, че селцето им щяло да бъде преименувано от Левчево на Еврово. – Не сме съгласни. – категоричен е един от организаторите. – Близо век […]

Беше 19-ти април, неделя. Точно в шест сутринта членовете на изборната секция влязоха с готварски престилки в една от класните стаи на 42-ро средно училище и първата им работа беше да проветрят преди вота. Черчеветата на прозорците изскърцаха весело, сетне дръпнаха пердетата широко и с пълни гърди поеха аромата на цъфналите дървета в двора. После […]

Не мина и една седмица от приемането на еврото у нас, и гръмна новината, че е замислена „Операция Веселин Маринов“. Към българите беше отправен призив да пишат с химикал върху евробанкнотите вдъхновяващи цитати от песните му: първокачествено изкуство за износ, един вид! Кога, ако не сега! Я колко ни е на сгода: надписваш една банкнота […]

Откакто приехме еврото, животът ми се съсипа. Звъни будилникът сутринта, отварям очи, гледам – 7 ч. Но колко е наистина? Вадя калкулатора, деля го на 1.95583 и получавам, че мога да спя още няколко часа. Отивам после на работа, а шефът ме пита защо идвам с три часа по-късно. Как да му обясня, че еврото […]