– След като заради магарешкия ви инат не можахме да изберем нито име на партията, която възнамерявахме да създадем, нито концепция за евентуалното партийно строителство, предлагам последно една идея и ако пак не постигнем съгласие, си хвърлям оставката, образно казано. Не изглеждаха стреснати. – Идеята може да се формулира с едно изречение. – продължих по-меко. […]

Всичко започна в една тиха вторник вечер, когато Кольонид (или поне така се чувстваше той след десет часа в офиса) реши, че е време за дипломатическа мисия. Той не отиваше в Персия, а в „Кралството на принцесите“. Кухнята му беше неговата Термопили, а скарата – единственото оръжие, което признаваше. Кольонид не вярваше в модерните измишльотини. […]

Отидох в зоопарка да позяпам. Отдавна не бях ходил и нищо чудно, че ми се стори променен. На първата клетка имаше табела „Пенсионер“, отдолу пишеше „Населява цялата територия на България, храни се с каквото намери“. Клетката обаче беше празна – пенсионерът бе отишъл до банята за минерална вода. Вместо него в клетката стоеше снимка, силует […]

В началото си тази история е подходяща за лица на всякаква възраст. Тя започва ето така: – Уважаеми колеги, много ви благодаря, че се отзовахте на поканата ми да играете в моя филм-приказка за трите прасенца. Вие сте истински професионалисти, а не като ония… – гласът на режисьора заглъхна и той прокара ръка през пооскубаната […]

Никой не знаеше село Левчево, никой не бе чувал за него. До вчера. Когато по новините съобщиха, че всичките му двайсетина жители готвят грандиозен протест. Защото били научили от сигурно място, че селцето им щяло да бъде преименувано от Левчево на Еврово. – Не сме съгласни. – категоричен е един от организаторите. – Близо век […]

Беше 19-ти април, неделя. Точно в шест сутринта членовете на изборната секция влязоха с готварски престилки в една от класните стаи на 42-ро средно училище и първата им работа беше да проветрят преди вота. Черчеветата на прозорците изскърцаха весело, сетне дръпнаха пердетата широко и с пълни гърди поеха аромата на цъфналите дървета в двора. После […]

Не мина и една седмица от приемането на еврото у нас, и гръмна новината, че е замислена „Операция Веселин Маринов“. Към българите беше отправен призив да пишат с химикал върху евробанкнотите вдъхновяващи цитати от песните му: първокачествено изкуство за износ, един вид! Кога, ако не сега! Я колко ни е на сгода: надписваш една банкнота […]

Откакто приехме еврото, животът ми се съсипа. Звъни будилникът сутринта, отварям очи, гледам – 7 ч. Но колко е наистина? Вадя калкулатора, деля го на 1.95583 и получавам, че мога да спя още няколко часа. Отивам после на работа, а шефът ме пита защо идвам с три часа по-късно. Как да му обясня, че еврото […]

Тръмп седеше в овалния кабинет, качил краката си на бюрото, и безгрижно мърдаше с палците, подаващи се от скъсани чорапи. Всичко беше по-добре от всякога – Марко Рубио обикаляше с две пръчки във Венецуела, белким намери подземен нефт, но вече три пъти откриваше канал за мръсна вода, та не смееше да звънне на началството; в […]

В отдела по иновациите в компанията на нейния чичо Кичка го раздаваше създател на цифрово съдържание, каквото и да не означава това. А иначе беше стара мома. По-скоро стара, отколкото мома, но не чак толкова, че да се откаже да подреди живота си по най-добрия начин. Пък и от една страна колежките я подканяха да […]

В крайградския ни квартал си имаме футболен отбор. Имаме си екипи, треньор, даже игрище с врати от греди. Играем засега само в махленската дивизия, но както вървят нещата, може да се придвижим и по-нагоре. Едно нещо ни отличава от всички останали отбори и прави играта ни „Марков футбол“. Това е нашият талисман – Марко, магарето […]

Широки рамене, яки ръце, бичи врат – обикновено това е представата за хамалин. Този обаче беше като рекламно лице за подсилващ сироп отпреди редовното приемане на чудодейното средство. И освен че беше хилав, имаше и очила. Веднага се сетих: – Охо, ама вие наистина сте студенти?! Аз, като прочетох обявата за хамали студенти, помислих, че […]

Щура работа – ухили се Ганьо Новобалкански, като влезе в мола, – народът е луднал по келепира, омита рафтовете като вихрушка. Луднах и аз. Сякаш тая сутрин всички сме се събудили с мисълта „ден година храни“. Не мина без драми. На „Ниво 0“ се запънах като товарен кран: ръцете ми – куки, краката – фундамент, […]

Вкъщи съм си. Седя си на компютъра. Тъй де, седя си, чета си, пиша си вглъбена и направо се сепнах! Звъни се на външната врата! Ама се звъни яко, не тъй „международно“, както казваше Георги Мамалев в една своя реплика, ами направо се звъни „по нашенски“ – дълго, продължително и настоятелно. Поглеждам часа – 17.15! […]

Ицо Лукарски е дребничък пъпчив седмокласник. Той седи на третия чин, зад Ирина Варибаджакова. Ирина има изпъкнали очи, носи очила с дебели черни рамки като на баба му и е половин глава по-висока. Когато се усмихва, разцъфтяват трапчинки на бузите є и се виждат зъбите є, единият прелестно крив. Ирина тича бавно, понеже коленете є […]

Пенелопа, по мъж Петрова, погледна през шпионката подобно снайперист. „Аха!” – прокънтя в пещерите на нейното винаги гневно подсъзнание. Пред вратата стърчеше бившият є съпруг. По анцуг и с шапка идиотка. Пенелопа отвори едновременно и вратата, и устата си. Извергът чу всичко онова, което заслужаваше да чуе. – Гнусен червей! И да пълзиш в краката […]